Да си купя сирене и дънки от един и същи магазин ми се виждаше ужасно нелепо. Откъде накъде някой, който знае да продава изгодно храни, ще знае да прави качествени дрехи?
Мислех, че хората, които си купуват дрехите от Lidl, го правят само заради ниската им цена и се радвах, че имам свободата да избирам магазините, от които да пазарувам – сиренето от едно място, а дрехите – от друго.
На 7 март това мое непоколебимо мнение се обърна на 180 градуса и причината за това се крие в едно сложно на пръв поглед, но мелодично име – Hohenstein (Хоенщайн за немско нечетящите).
Хоенщайн е немски институт за качество. Намира се сред китни лозя и е разположен в малък замък и още 6 модерни сгради наоколо. Съществува повече от 70 години и се е специализирал в тестването и сертифицирането на всички видове текстилни продукти. А от 1995-та сертфицира собствените марки текстил на веригата Lidl.
Институтът е основател и член на асоциацията OEKO-TEX, която разработва и прилага стандарти в производството на текстил.
Ако OEKO-TEX нищо не ви говори, вероятно това цветенце, което носят собствените марки на Lidl, ще ви се стори познато:
То е категоричното доказателство, че дрехите, които ще облечете на себе си или на детето си, са тествани от независима лаборатория и отговарят на поне един от тези показатели: здравина, безопасност, функционалност, точност на размерите, удобство и нежност към кожата.
Имах възможност да видя с очите си как се доказва качеството на всеки един от тези елементи. И ми се прииска, отново за първи път в живота ми, да знам химия и биология, за да мога да работя в тази лаборатория ;)
За всеки етап от изпитанията дрехите се подлагат на различни видове влияние – същите, които ние оказваме на дрехите си, когато ги носим в ежедневието.
Различни по големина менгемета дърпат и опъват зашитите копчета, за да проверят дали и кога ще се скъсат. Тества се и издръжливостта на шевовете между отделните части на дрехата.
На ръка се тества дали дрехите ще оцветят друг текстил, за да не се окаже, че новите ви дънки са боядисали в приятно синьо бежовия ви диван или дамската ви чанта.
Машина с дискове пък търка два плата един в друг, за да се провери дали и кога ще се появят ужасните „бобчета“, които правят пуловерите ни да изглеждат остарели.
Другият чувствителен момент при избора на дрехи е проблемът с размерите. Сами знаете как в един магазин ви стават дрехи с размер М, а в друг – с размер S. Да не говорим за случаите, в които един и същи размер в различен цвят ви стои по различен начин.
Такова нещо със сертфицираните от Хоенщайн дрехи просто не е възможно. Те разполагат с богата база данни на човешки размери – точно на 18 хиляди души и следят строго за това дали дрехите наистина отговарят на номера на етикета.
Представителката на института Алина Бартелс ни разказа, че някои от хората, които тестват дрехите дали и доколко са удобни и как стоят на фигурата, работят за института още от бебета.
Сертифицирането на размерите е важно, за да сте спокойни, че когато веднъж научите своя номер, можете да пазарувате без да има нужда да мерите дрехите, както е в Lidl. Ако сте се уверили, че вашият размер там е М, всичко, което купите с този размер, ще ви стои добре.
Беше ни приятно да се запознаем и с Чарли – термокуклата, с която се тестват в различни климатични условия защитните облекла и текстил: палатки, спални чували, скиорски екипи, пожарникарска и моряшка екипировка.
„Благодарение на Чарли знаем, че спалният ви чувал наистина ще ви предпази от студа, а няма чисто и просто да замръзнете“, разказаха от института. Там разполагат с „климатична“ стая, в която симулират ниски температури, силен вятър, влага и т.н. - всички условия, на които дрехите ни ще бъдат подложени, когато ги носим в реалния живот.
Чарли си има „дете“ - Чарлийн. Да, изглежда малко плашещо със своите мрежички вместо очи и уста, но с него се тестват дрехите и завивките за най-важните – бебета и малки деца.
Важно за детските дрехи е да са устойчиви на скъсване, с трайни цветове и да са пропускливи – да не прегряват детското телце. Особено внимание се обръща на въздействието на тъканите върху кожата – дали ще причинят алергия и дали са меки на допир.
Последната спирка от обиколката ни на института Hohenstein беше в пералното помещение. В няколко стандартни перални машини се извършваше „любимото“ занимание на всяка edna от нас – прането.
Тестват се както праховете за пране – как въздействат на тъканите, така и тъканите – дали са издръжливи на висока температура, дали цветовете им ще избелеят и след колко пранета.
Научихме и нещо, което всъщност челният опит ни беше научил по трудния начин – не може да има един-единствен универсален прах за пране, който да се представя добре и при белите, и при цветните дрехи. А ако искаме наистина дрехите ни да ни служат дълго, трябва да се грижим за тях според написаното на етикета. Онези знаци не са само за красота ;)
Не спирах да си мисля за всички онези пъти, в които съм си купувала „маркови“ дрехи и те са губели формата и цвета си само след няколко изпирания. Не се изненадах, когато разбрах, че големите марки в бранша инвестират в рекламни лица, а не в изследванията на качеството на дрехите си. За разлика от други като Lidl, които държат да дават на клиентите си качество на разумна цена.
И всъщност възможността да си купя и дрехите, и сиренето от едно място, ми спестяват време, нерви и пари.
