Меглена Кунева е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор "Защита правата на потребителите" в Европейската комисия. Магистър е по право. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е доктор на юридическите науки. Специализира през 1995 г. и в периода 1999–2000 г. "Международни отношения и международно екологично право" в университета "Джорджтаун", Вашингтон, а през 1996 г. – екологично право в Оксфорд. Владее английски, френски и руски език.

Носител е на Ордена на Почетния легион на Република Франция и на Ордена за граждански заслуги на Кралство Испания, на Ордена "Принц Анри" на Република Португалия, както и на Ордена на Звездата на Италианската солидарност. Комисар на годината на ЕС за 2008 г.

Председател е на Борда на директорите на Европейския политически център (ЕПЦ) и e първият член на този борд, избран от Източна Европа. От март 2012 г. Меглена Кунева е почетен президент на Европейската служба за гражданско действие. Тази мрежа се основава на 3-те "Г" – гражданско общество, граждански права и гражданско участие, като осигурява диалога между гражданите и европейските институции и предоставя възможност за внасяне на законодателни предложения в ЕС.

На президентските избори през 2011 г. Меглена Кунева получи гласовете на 470 808 български граждани. Учредител и първи председател на Сдружение "България на гражданите". На 1 юли 2012 г. е избрана за председател на политическа партия "Движение България на гражданите".

- Госпожо Кунева, колко роли играе жената в 21 век, коя от тях е най-предизвикателна и има ли излишна?
- По-скоро мисля, че играе нова роля – комплексна, с елементи, от които не може да се откаже. В миналото жената е имала една роля – да отглежда децата, да се грижи за дома. Сега не е така. Познавам много жени, които, освен майки, се налага да са и бащи. Заедно с това пътуват, занимават се със собствен бизнес, с различни граждански каузи, ръководят много хора, помагат на родителите си, отделят време за децата. И не могат да се откажат от който и да е от тези елементи, защото тези отделни роли създават усещане за цялост, но и някак по поздразбиране са дълг. Особено в България. В последните години животът ни тук като цяло страда от много дефицити, но особено тежка цена плащат жените и децата. Говорила съм с много жени, които имат малък бизнес например или се занимават с изкуство, или искат и да работят, и да гледат бебетата си, и те казват, че го правят, въпреки държавата и натиска й. Ето това е излишното – прекалено големия натиск на държавата върху жените, които са взели живота си в ръце, искат да успеят, искат да се развиват.

- Кой е най-добрият приятел на жената? А най-големият неприятел?
- Вчера бях на среща с майки в Стара Загора. Те точно с тази дума, за съжаление, нарекоха държавата – "неприятел", както и "мащеха". Дори да ви се стори пресилено, според мен не е, защото усещането за несправедливост идва именно от това, че не чувстваш държавата си като опора, закрила. И това те огорчава. Голямата ми мечта е това да се промени. Вярвам, че ако повече жени се осмелят да стъпят в политиката, ще успеем. А що се отнася до най-добрият приятел – това е вярата. Когато водех преговорите за влизане в ЕС, стотици хора ми казваха, че нищо няма да излезе. Дори най-близките ми казваха да се откажа, че нямало как да стане, че било твърде сложно. Е, стана. Случи се. Около 3 години полагах денонощни усилия и стана. Успяхме – не само аз и екипът ми, а България успя. Тези дни празнуваме 8 години от влизането ни в Евросъюза.

- Стилът е оръжие и особен вид сила. Каква е цената на това да бъдеш стилна дама?
- Мисля, че стилът и политиката си приличат по това, че и за двете трябва вкус. Ако в политиката нямаш вкус, страдат всички хора. А ако нямаш вкус в начина си на обличане например – страдаш само ти, другите по-скоро се чувстват неловко (смее се). Вкусът е всъщност човекът. Живеем в България, в която вкусът в политиката е голям дефицит. И сигурно затова хората губят вкус към живота. Но съм запомнила думите на майка ми винаги да държа на стила си и да се грижа за външния си вид. Тя го правеше с особена лекота и ми е много светъл пример.

- Вие как оценявате стила на българската дама?
- Като героичен, ако ми позволите да се изразя така. Българката е герой. С такива неща й се налага да се справя особено напоследък, но въпреки това вижте жените по улицата – красиви са, добре облечени, с грижа за външния си вид. Дори в изпитания и трудности, българската жена запазва достойнството си, без да е суетна. Аз самата никак не съм суетна. Ако трябва да избера например дали да съм навреме за среща или да съм с перфектно направена коса, категорично избирам срещата. Но държа и на начина, по който изглеждам. Това е въпрос на самоуважение. Смятам, че за политика суетата е голям дефект. А да не говорим какви неприятности може да навлече суетата на политик върху цяла нация. Съвсем доскоро живеехме в държава начело със суетен политик, та ето го сега резултатът – нито щастието ни е безгранично, нито животът е добър, нито икономиката преуспява, нито сме в особен разцвет. Бих казала, особено на мъжете в политиката – внимателно със суетата и повече смирение. Мускулите не винаги помагат.

- Как подбирате гардероба си – доверявате се на собствения си вкус или разчитате на консултанти?
- Ехе, може ли да не се довериш на приятелка, когато избираш дреха или обувки? Какво по-хубаво от това приятелка да ти каже, че дрехата е точно за теб (смее се). Аз предпочитам елегантни дрехи, а напоследък и спортни, защото знаете, че пътувам много интензивно. Преди да влезем в кампания, бях в над 80 населени места за няколко месеца. От 12 април до сега, когато правим националната обиколка "Да на нормалността", сме били вече в над 70 градове и села. А все още няма и две пълни седмици. Така че джинсите и маратонките са незаменими. А иначе предпочитам сакото като дреха. Особено в топли нюанси или в силни отчетливи цветове.

- Кои са любимите ви модни марки?
- Трудно ми е да назова конкретна. Никога не съм робувала на марки. Просто държа дрехата да е удобна и комфортна. След толкова години се научаваш кое е подходящо за теб. Единствената ми любима марка е на шоколад.

- Аксесоарите са онази част от тоалета, която истински подчертава индивидуалността ни. Когато подбирате своите, какво у себе си разкривате повече, макар и индиректно?
- Аз обичам съвсем дискретни бижута. Нося само халката и пръстена, който родителите ми подариха за абитуриентския ми бал – той е с камъка на зодията ми, опал. Не нося висящи обеци, нито много високи обувки. Но пък никога не свалям халката от ръката си – вече почти 30 години.

- За финал бих искала да ви помоля не да пожелавате нещо на читателите на Edna.bg, а да изпратите послание до всяка Edna от нас. Онова послание, което смятате, че трябва да стои тихо в ума ни, а понякога да крещи на света.
- На нито Edna от нас не й е лесно. Държавните мъже в България последните години направиха много бели, ако ми позволите тази метафора. Много от вас, момичета, издържат семейството, децата, съпруга, борите се за място в детската градина, за добри лекари и училища, опитвате се да запазите бизнеса си в тези тежки времена, молите се децата да не заминат, молите се и да заминат, тичате на работа. Mного от вас са огорчени, че никога децата им не са получили детски надбавки, сякаш не са българчета, почти всички плащате кредити, поддържате домакинството, всички се опират на вас, не ви остава време и умората е смазваща. Но, момичета, каквото и да става, не спирайте да вярвате в себе си и да работите всяка минута за мечтите си. Вярата е вашият гръбнак, на всяка Еdna от нас.