Сапунът e най-простото средство за хигиена, познато на хората от векове, и един от най-използваните продукти в живота ни. Още през III хил. пр. Хр. шумерите са използвали сапун при прането на тъкани, но също и с лечебна цел. Древните римляни също са познавали сапуна, макар и не в съвременния му вид.
Първите работилници за сапун в Европа се появяват през 12 в. в испанските кралства Аликанте, Малага, Кастилия и в италианските Неапол, Генуа, Болоня, Савона. През 15 в. започва фабричното производство на сапун във Франция – Марсилия. Това станало възможно, тъй като в града било съсредоточено производството на зехтин, сол и натриева основа (сода каустик, NaOH) – основните съставки за направата на сапун.
И до днес кастилският и марсилският сапун са много търсени заради напълно органичния им състав – те се правят от зехтин и лаврово масло без никакви добавки. Подобен на тях е и сирийският сапун от Алепо. Лавровото масло е естествен антибиотик с противогъбичен ефект, но също и много добро почистващо средство. Спомага за зарастване на рани и при ухапвания от насекоми. Използва се при кожни проблеми – алергии, екземи, дерматити.
Затова и сапуните, в които е вложено лаврово масло, могат да се ползват с козметична и лечебна цел, освен за измиване. Зехтинът и лавровото масло успокояват и овлажняват кожата, те са хипоалергенни и напълно биоразградими. Затова и доста запалени екоентусиасти се опитват в домашни условия да си направят подобни сапуни.
Нека видим какви са стандартните видове сапун на пазара и по какво се различават те.
Обикновеният сапун се получава при осапуняване на животински или растителни масла с натриева основа. Полученият продукт е кафеникав на цвят и с неприятна миризма. В миналото се е правел почти във всяка българска къща, особено по селата. По-късно при индустриалното му производство се добавят ароматизатори и оцветители за по-добър търговски вид.
За хората с кожни проблеми са предназначени дерматологичните сапуни. В тях се влагат различни успокояващи и хидратиращи кожата натурални съставки, но липсват ароматизатори, оцветители, консерванти и парабени. Дерматологичните сапуни запазват естествения хидролипиден слой на кожата заради неутралното им Ph.
Антибактериалните сапуни съдържат химически дезинфектанти, които унищожават бактериите по повърхността на човешката кожа. Тези сапуни дразнят чувствителната кожа и могат да предизвикат алергия, затова се препоръчват само за хора, в чиито професии се изисква максимална стерилност – хирурзи, медицински сестри, готвачи, сладкари.
Друг вид медицински сапуни са катранените, бораксовите и серните. Катраненият сапун действа добре при пърхот, прекомерно омазняване на кожата, екземи и псориазис. Той не дразни кожата, но е добре да се ползва само два пъти седмично. Серният сапун действа добре основно при акне и пърхот и също не дразни кожата. Бораксовият сапун има антисептично и успокояващо действие, избелващ и пилинг ефект. Препоръчва се при хиперпигментация на кожата – лунички, тъмни петна.
Крем-сапуните съдържат подхранващи масла – зехтин, какаово, бадемово масло, и различни растителни екстракти – лайка, смрадлика и др., които предпазват кожата от изсушаване и я правят мека. В бебешките сапуни освен масла се добавят и други съставки – например пантенол и витамин Е. По правило в детските сапуни не се допуска наличие на парабени и оцветители.
Малко екзотика – в Ливан е произведен сапун със злато на прах. Той съдържа 17 г злато и 3 г диаманти на прах. Компанията производител уверява, че продуктът придава на лицето свежест и сияйност. Разбира се, цената на този сапун е стряскаща – 2800 долара.
В Института по органична химия към БАН пък са разработили сапун от екстракт от охлюви. Той изчиства кожата от белези и обриви и я оставя мека. За тази разработка, която е част от по-голям проект, институтът получава сребърен медал за иновации през 2011 г.
Автор: Тоня Василева
