В последно време много актуални станаха така наречените плюс сайз (plus size) модели. Те са пухкави, а някои откровено дебели и все по-често се появяват по кориците на списанията и на модния подиум.

Редица дизайнери роптаят срещу тях, други ги защитават, а истината е, че плюс сайз моделите имат своята медийна платформа още от 1979 г. насам и не са никакво ново явление в модния бранш. През 1979 г. започва да излиза от печат списанието Big Beautiful Women (Едра красива жена) или BBW, както е по-известно. Изданието съществува и до момента, но вече само в онлайн вариант. Неговата цел е да покаже "истинската красота" жените, която според редакторите е в противовес с клющавите манекенки, а се крие в рубенсовия тип жени.

Красотата обаче е строго индивидуално понятие и именно това предизвиква всички скандали в модата. От няколко години насам се водят ожесточени спорове дали наистина болезнено слабите модели са правилният избор за манекени, които да представят новите колекции или трябва да изглеждат по-близки до истинската жена? Само че защо всички решиха, че истинската жена се вижда в образа на огромна, дебела дама, каквито са повечето плюс сайз модели, не става ясно.

Истината е, че в модата винаги всичко е преувеличавано до абсурдни величини. Снимките на слабите модели биват обработвани на фотошоп, за да изглеждат още по-слаби, но същото се случва и с плюс сайз моделите. Най-известната в момента сред тях е Токара Джоунс, която наскоро сподели, че и нейни снимки биват обработвани, за да изглежда по-пухкава.

Редица здравни организации алармират, че нито плюс сайз моделите, нито техните противоположности трябва да бъдат показвани по кориците на списанията и по модния подуим, защото и двата варианта не са добър пример за подражание. Хората с наднормено тегло са застрашени и често страдат от също толкова болести, както и тези с поднормено тегло.

Все пак булимията и анорексията са основните "демони" сред моделите.

Добре известно е, че за да пробиеш като модел на висша мода, е нужно да си много слаба, висока и красива. Освен това е добре да започнеш с кариерата си поне от 15-годишна.

Модата и балетът са обвинявани, че толерират хранителните разстройства сред младите, тъй като имат канонични изисквания за килограми и години.

Но докато в балета слабото, но мускулесто и добре тренирано тяло е нужно, за да се справи танцуващия със спецификата на танца и цялото натоварване, то в модата реално оправдание на анорексично слабите модели няма.

Дизайнерите казват, че никой не иска да гледа дебели жени, но и това което предлагат не е красиво - изпити момичета, без никакви извивки, със стърчащи кокали. Изабел Каро се превърна в лицето на анорексията, когато реши да участва в кампания за борба с тази болест и изложи пред фотообектива чисто голото си тяло, което не беше нищо повече от кости с малко плът. Снимките бяха шокиращи и скандални и много хора предпочетоха да си затворят очите за тях, вместо да погледнат проблема в очите. Никой друг не успя да изрази нито преди, нито сега сериозността на проблема анорексия така красноречиво, както го направи Каро. През 2010 г., едва на 28 години, Каро изгуби борбата с анорексията и почина.

Наднорменото тегло обаче е също толкова опасно и може да доведе до смърт.