Една от най-популярните материи – коприната, преминава през вековете с неизменен успех, за да достигне до талантливите ръце на дизайнери и шивачи и в крайна сметка до рафтовете на магазините.
Всичко започнало преди 4000 години в Китай. Коприната била търгувана срещу различни други стоки и станала толкова търсена, че Китай започнал да изпраща редовно кервани с топове плат чак до Средиземноморието. В древния Рим заменяли прекрасния плат направо за злато. Маршрутът на керваните по-късно бил наречен Път на коприната и се използвал активно докъм 15 век, когато бил открит морски път до Азия.
В онези векове Пътят на коприната бил не само трасе за търговските кервани, а артерия за комуникация между Изтока и Запада и обмен на постижения от областта на науката, културата, модата и техниката. По неговото протежение възниквали и разцъфтявали легендарни градове.
В Китай копринените платове били предназначени за знатните съсловия, а развъждането на копринените буби се пазело в тайна и изнасянето им извън пределите на империята се наказвало със смърт. Все пак се намерили двама души, които по заповед на византийския император Юстиниан заминали за Китай и успели да скрият и изнесат ларви на копринени буби, а също и семена на черница. Така в Константинопол около 550 г. се заели да произвеждат безценната материя, само и само да не плащат за вноса ѝ.
Естествената коприна се получава от пашкула, който обвива ларвата на черничевата копринена пеперуда. Копринената гъсеница създава пашкула с въртеливи движения, като една копринена нишка може да достигне дължина няколко хиляди метра. Готовите пашкули се сваряват, след което става възможно да бъдат размотани копринените нишки. Получената копринена прежда се използва за тъкане на платове, за бродерия и украса и тъй като влакното е много здраво, копринената материя има дълъг живот. Мекото сияние на копринения плат се дължи на формата на нишката – триъгълна призма, която отразява светлината под различен ъгъл.
Съществуват и тъй наречените диви коприни – те се произвеждат от ларвите на други насекоми, а не на копринена пеперуда. Текстурата на тези коприни е по-различна и те не са така ценни.
В наши дни Япония е най-големият производител на пашкули в света, а България до 70-те години на ХХ век е била на 3-то място след Япония и Корея.
Тъй като разходите, свързани с производството на естествената коприна са високи, в края на 19 в. започва производството на изкуствена коприна – след химическа обработка на дървесна целулоза. Впрочем първото произведено изкуствено влакно датира от 1855 г.
Коприната може да абсорбира течност до 30% от собственото ѝ тегло. Тя е еластична и много подходяща за топло време, но също и за студено, защото съхранява температурата на тялото. Копринената материя позволява на кожата да диша и да изпарява поетата пот по-бързо от повечето останали влакна.
Естествената коприна се състои от около 100 протеина и 18 аминокиселини. Те действат благотворно на кожата и успокояват нервната система. Освен това пречат на проникването на замърсения въздух и микробите към тялото. Някои дерматолози са категорични, че трябва да се спи само върху чаршафи от коприна.
Тъй като при намокряне коприната се свива с около 20%, тя трябва да се пере внимателно на ръка с хладка вода или да се чисти химически.
Автор: Тоня Василева