Мерджан Рада

Мерджан Рада е родена през втората половина на XVIII в. в село Мисилими (дн. Християново, Старозагорско). Когато достигнала възраст за женене, я задомили в с. Калена. Но още след първата зима, тя напуснала новият си дом. Какви са причините за това тя да избере пътя на хайдутството няма сведения. Едно е ясно – тя поема пътя на въоръжената борба и става първата известна жена войвода в областта Загоре. Песни за нея са публикувани в съчиненията на Любен Каравелов. Според описанията тя е „бяла“ – символ на красота и чистота. Също така тя носи прякора „мерджан“, което е арабската дума за корал и показва нейната твърдост и непримиримост.

Правилата, които тя налага в четата си са строги. Всеки, който иска да постъпи в редиците й трябва да мине успешно редица препятствия, които първоначално самата Рада преминава. Тя използвала и една особена, но много успешна тактика, за да прикрива дейността си. През пролетта и лятото, четата й действала и нанасяла тежки удари върху османската власт. С настъпването на есента, когато хайдутите се разпръсквали, Рада Мерджан отивала в някое село и се задомявала. Според легендите тя имала редица съпрузи, но с нито един от тях не консумирала брака си. По този начин тя прикривала истинската си същност пред официалната власт, а когато настъпвала пролетта, тя отново потегляла към гората и към своята дружина.

Може да няма изобилни сведения за нейните конкретни действия през годините, но краят на нейната кариера на войвода е ясно описан. Според сведенията османците я залавят жива в родното й село – Мисилими. Тя трябвало да бъде съдена в Одрин и по пътя за там, притеснени от буйния й нрав, те оковали не само ръцете, но и цялото й тяло, а краката й били заключени с железа под коня. В Одрин, присъдата й бързо била обявена. Сложили я в чувал, жива и го зашили, след което я хвърлили в р. Марица и тя се удавила.