Рада Барачкина

Рада се ражда в края на XVIII в. в  с. Власатилите, Тревненско, или с. Чолакова махала (дн. квартал във Велико Търново). Сведенията са противоречиви, дали фамилията й е свързана с баща й, който е бил част от рода на Бараците, или тя е приела името на майка си, която е била състоятелна за онзи период вдовица, позната под името Барачката. За Рада се носят легенди още от най-ранната й детска възраст. Когато е едва на 12 години, тя спасява от удавяне друго дете от селото. След време, едва навършила 17 години, успява да влезе в горяща къща и да изнесе на ръце от нея възрастна жена. Някои извори я описват като сърдечна, спретната и красива. Други, че е „красива, една на ръст и физически много силна“.

Има поне три версии за причините, подтикнали я към хайдутството. Според едната, нейната хубост е била толкова легендарна, че всички мъже в селото искали да я направят своя съпруга. Разкази за красотата й се предавали и в други села, където ги чул местен ага и я пожелал за съпруга. Той изгонил всички потенциални женихи и започнал настойчиво да я ухажва. За да не я сполети злощастната съдба да стане негова съпруга, Рада бяга в гората и се присъединява към четата на известния Вълчан войвода. Според втората версия, веднъж по време на жътва синът на бея й хвърля око.

Знаейки, че тя няма да му се отдаде, той изпраща трима османци да я отвлекат и да му я доведат. Тя прерязва гърлата и на тримата със сърп, след което бяга в гората. Третата версия описва една малко по-различна история. По онова време има немалко случаи, когато османци се „самопоканват“ в българските домове. Една вечер трима въоръжени отиват в дома на Рада и поискали тя да ги нагости и почерпи с ракия. С рязък тон тя осведомила новодошлите, че това не е кръчма и ги подканила да напуснат имота й. Когато те отказали, тя ги набила със сопа, която държала в едната си ръка. След този случай нямало как да остане в родното си село.

Която и да е истинската причина, в крайна сметка Рада бяга от дома си и се присъединява към четата на Вълчан войвода. Смята се, че тя го прави предрешена като мъж и че нейна спътница е най-добрата й приятелка Пенка. Заради едрото им телосложение, в продължение на години никой от четниците не подлага на съмнение, че те са мъже. Едва след залавянето на Вълчан, истината излиза наяве. Част от хайдутите решават да я последват и тя застава начело на 70-75 души.  

Рада действа по време на Кърджалийските времена и според сведенията основните й действия са свързани със закрила на местното българско население в района на Търновско. Веднъж четата й обира кервана на богат сарафин. Дясната му ръка е отрязана, а богатството му е отнето със сила. В по-късните десетилетия започват да се носят легенди сред иманярите за несметни богатства, скрити от смелата войвода в местности в Централна и Западна Стара планина, свързани с нейните действия. Днес те носят името й – „Радина гора“, „Радина планина“, „Радини кули“ и др.

Краят на Рада също е обвит в мистерия. Според някои легенди тя умира от дълбока старост. Според други – след като действа известно време като самостоятелен предводител, тя бяга във Влашко, за да се спаси от сигурна смърт. Според трети – Рада губи живота си в сражение, близо до с. Пушево.