Румяна войвода

И тя като Сирма рано, рано става войвода и като нея уцелва средата на пръстен от огромно разстояние. Разликата е, че за нея има повече исторически данни и образът й стана по-известен сред широката общественост след излизането на филма „Войвода“ (2017 г.).

Румяна, станала известна като Румена войвода, се ражда през 1829 г. в дома на Георги Павлов и Милица в Гюешево. Това са бурни времена, поредната Руско-турска война (1828-1829 г.) е към своя край, а българите в Тракия се вдигат на въстание. Говори се, че от малка е мъжкарана, с буен нрав, която се спречквала и борела с момчетата. Дядо й Павле я учи да стреля с пищови още когато е едва 7-годишна.

Освен със своята опърничавост и мощен глас, Румяна била изключително известна с хубостта си. Смугла, с тънка талия, черни очи под сключени вежди, карала мъжки сърца да туптят по-бързо, но поради сприхавия й нрав се говори, че повечето представители на силния пол ги е било страх от нея. Вероятно, защото има поне един опит на османец да я отвлече в харема си, баща й Георги я омъжва, когато тя е една на 14 години с надеждата да укроти буйния й нрав и да я предпази от чуждите желания. Румяна се съгласява на този уреден живот, ражда син и живее мирно и кротко до мига в, който поредния османец иска да се възползва от нея и тя го убива.

С надвиснала смъртна присъда, през 1856 г. Румена бяга в гората, където събира сподвижници и така полага началото на хайдушкия си живот. Действа в Осоговския балкан и става известна като „Планинската царица“, макар да предвожда малка чета от не повече от 20-тина юнаци. Четири години й трябват, за да застане начело над своята дружина. Говори се, че дори се е побратимила с всички свои комити. Характерно за четата й е, че нанася бързи и изненадващи удари, придвижва се предимно под прикритието на нощта, а внезапните им удари карат враговете им в Кюстендилския край да сънуват кошмари от тях.

През 1862 г. информацията за нея се разделя в две направления. Според версията на Ефрем Каранов, Румена е искала да се присъедини към четата на Раковски. Насочила се към Белград, но тя и нейният любовник Стоян, който е байрактар, са предадени от ревнив хайдутин – Спасе, който убива и двамата, след което четата се разпада. Според Хайтов, Румена и любимият й оцеляват и бягат в Букурещ, където се женят и имат дъщеря. Каквато и да е истината, след 1862 хайдушката дейност на Румена войвода секва, а датата на смъртта й остава неизвестна.