Рана от унижение

Раната от унижение се формира в ранното детство, между 1 и 3 години, когато детето преживява ограничения в свободата си да изпитва физическо удоволствие. Често това се случва, когато родителят (най-често майката) потиска всякакви прояви на радост и сетивност, налагайки наказания или презрителни коментари. Чувството на срам и унижение може да бъде дълбоко вкоренено, оставяйки дете с усещането, че не е достойно за удоволствие и любов. Тази травма обикновено е свързана с трудности, особено в контекста на личната хигиена, храненето и сексуалността.

Хората, носещи раната от унижение, често носят маската на „Мазохиста“. Те вярват, че трябва да бъдат постоянно нащрек за одобрение и оценка от страна на другите, а страхът отново да бъдат унижавани ги кара да се стремят към самоотрицание. Непрестанната необходимост да доказват своята стойност в очите на другите ги води до саможертва, като често поставят нуждите на другите пред своите собствени. Въпреки че стремежът им да угодят на другите може да изглежда като благороден, всъщност е проява на вътрешно неувереност и страх.

Физически, тези хора могат да имат наднормено тегло, нисък ръст и закръглени черти на лицето. Тяхната структура е често видимо обла и може да излъчва уязвимост, което подсказва за техния опит с унижението. Те често обличат тесни дрехи, които подчертават формите им, а също така може да имат леки недостатъци в личната хигиена. Лицето им, с големи, наивни очи, може да създаде впечатление на беззащитност, докато техният глас е често мек и меден.

Хората с рана от унижение са склонни да изпитват срам и страх от социални ситуации, които могат да ги поставят в уязвима позиция. Чувстват, че всяка проява на щастие или удоволствие е подвластна на опасност от осъждане. За тях е трудно да приемат помощ или грижа от другите, тъй като това е свързано с необходимостта да се чувстват зависими. 

Процесът на изцеление за хората, страдащи от рана от унижение, започва с осъзнаването на собствената стойност и правото да се изпитва удоволствие. Те трябва да се научат да приемат себе си и своите нужди без чувство за вина или срам.