Рана от изоставяне

Раната от изоставяне възниква, когато човек преживее липса на емоционална или физическа подкрепа в детството. Тя може да бъде провокирана от ситуации, в които родителят от противоположния пол не успява да предостави нужните грижа и присъствие. Това не означава непременно, че родителите напускат или изоставят физически детето, а по-скоро, че не му осигуряват необходимата емоционална стабилност, топлина или внимание. Този вид травма обикновено засяга деца, които усещат липсата на защитеното пространство, което един родител осигурява, особено ако този родител е зает, отсъстващ или сам не умее да изразява обичта си.

Личността, която страда от тази рана, често носи маската на „Зависим“. Това означава, че в зряла възраст развива силна нужда да бъде в постоянна връзка с другите, особено в романтични отношения. Страхът от самотата е основен двигател за тези хора, като те често търсят одобрение и потвърждение от околните, за да се чувстват защитени. Този страх може да доведе до поведение, при което те се опитват да задържат другите около себе си, дори и когато връзките не са здравословни.

Физически, хората с тази маска могат да имат по-слаб, крехък вид, като се стремят да привличат съчувствие и грижа от другите. Тяхната физическа структура може да отразява желанието им да бъдат забелязани и обгрижвани – те често имат меко, нерешително присъствие и може да излъчват уязвимост.

Тези хора често се страхуват, че ще бъдат изоставени от близките си. Това може да доведе до ревност, тревожност и силно желание за привързаност. Те са склонни да изпитват паника при мисълта за раздяла и може да правят всичко възможно, за да запазят връзките си, дори ако това изисква да жертват собствените си нужди или желания. Зависимостта им от другите за емоционална подкрепа може да бъде толкова силна, че те често губят своята автономност и лични граници.

В същото време, техният стремеж да не бъдат изоставени ги кара да изграждат връзки, в които те могат да приемат ролята на жертва или човек, който постоянно търси помощ и внимание. Тази динамика е знак за дълбоко вкоренена несигурност и нужда от външно потвърждение, че са значими и обичани.

Процесът на изцеление на тази травма започва с осъзнаване на собствената стойност и работа върху самостоятелността. Хората, страдащи от тази рана, трябва да се научат да намират вътрешна стабилност и да изграждат здрави граници в отношенията си. Те трябва да разберат, че тяхното щастие не зависи от присъствието или одобрението на другите, а от тяхната собствена способност да се грижат за себе си емоционално.