Рана от отхвърляне

Раната от отхвърляне възниква в ранното детство, когато детето усеща, че не е желано или не е прието такова, каквото е. Това усещане за отхвърляне може да се прояви както на физическо, така и на емоционално ниво. Обикновено родителят от същия пол може да отхвърли детето поради различни причини – може да не му отдава достатъчно внимание или да не приема неговите емоции и нужди на сериозно. Това води до усещане за липса на сигурност у детето, което продължава и в зряла възраст.

Хората с тази травма носят маската на „Бягащия“, защото се стремят да избягват ситуации, в които може да бъдат отхвърлени. Те често се чувстват не на място, недостатъчни или недостойни за обич и приемане. Това ги кара да се изолират, да избягват конфликти или да се отдръпват от връзки, които възприемат като заплаха за тяхното емоционално благополучие. Често са много чувствителни към критика и са склонни да се самосаботират в ситуации, които изискват близост или ангажираност.

Тези хора често имат тънка, деликатна физика. Тялото им може да изглежда сякаш иска да „изчезне“ или да не бъде забелязано. Това отразява дълбокото им желание да се скрият от света и да избегнат ситуации, в които могат да бъдат отхвърлени или осмивани. Техният външен вид често подсказва за резервираност и нежелание да привличат внимание към себе си.

Хората с рана от отхвърляне често изпитват страх от интимност и дълбоки връзки, защото се боят да не бъдат наранени. Те могат да имат ниско самочувствие и постоянно да се съмняват в своята ценност. В резултат на това често избягват социални ситуации или създават връзки, в които не се чувстват емоционално ангажирани. Могат да се отдръпват емоционално, дори когато някой проявява любов и загриженост към тях, защото дълбоко в себе си не вярват, че заслужават да бъдат обичани.

Тези хора са склонни да идеализират самотата, понеже им дава усещане за контрол – когато са сами, никой не може да ги нарани или отхвърли. Те се стремят да избегнат всякакви ситуации, в които могат да изпитат болката от отхвърляне, и често предпочитат да останат в зоната си на комфорт, дори и това да означава да пропуснат възможности за значими връзки и развитие.

Лечението на тази травма започва с осъзнаването на собствената стойност и смелостта да приемат любовта, която идва от околните. Хората, които страдат от тази рана, трябва да се научат да приемат себе си с всичките си недостатъци. Ключов момент е развиването на умението да останат в неудобни ситуации и да не бягат от емоциите си, както и да си позволят да се свързват по-дълбоко с другите, без страх от отхвърляне.