„Да предположим, че сме достатъчно умни, за да научим и знаем, и все пак не достатъчно мъдри да контролираме наученото и познанието, за да не го използваме да се самоунищожим. Дори при тези условия, знанието изглежда по-добре от невежеството. По-добре е да знаем, дори познанието да продължи само момент преди унищожението, вместо да се сдобием с вечен живот на цената на глупаво и противно разбиране за Вселената, която се върти невидяна пред нас в цялото си чудо. Това е бил изборът на Ахилес, и моят също.” Айзък Азимов