До известна степен  на всеки от нас могат да бъдат приписани нарцистични черти, но определени форми на нарцисизма могат да бъдат много ограничаващи и се класифицират като патологични – например нарцистичното личностно разстройство.  

Нарцистичните хора имат огромна нужда от внимание, склонни са да се самоизтъкват, независимо дали позитивно или негативно – дали са най-големите герои, или най-жестоките страдалци. Обикновено това е свързано с непреработени емоционални липси в ранни детски години, и създава в човек преживяването, че само неговите чувства са истински и значими. За такива хора е трудно да влязат в обувките на другия. Въпреки, че могат да бъдат и години наред много грижливи и привързани – ако се чувстват значими през грижата. Такива хора често изпитват вътрешно напрежение, което са склонни да хвърлят върху другия. И имат чувството, че никой /освен за кратко време/ не може да ги разбере, и да попълни липсите. Което е вярно, защото никй не може да компенсира едни липси в минало време. За нарцистичните личности липсата на внимание може да означава липса на чувство за себесъществуване. Те са склонни към зависимости и крайности: към конкретен човек, работа, учене; към алкохол и субстанции. Но и биха могли да сублимират страданието в творчество.