Бъдни вечер, 1914 г. 

И така, стигаме до паметния момент, в който "Тиха нощ, свята нощ" пише история на едно място, където най-малко се очаква - бойното поле.От няколко месеца Първата световна война е в ход. Стотици хиляди вече са загинали в тежки битки. Реалността на Западния фронт е следната - минирани полета, кал и войници, които са в окопите. И сред ужаса на войната се чува коледна песен. Така започва неофициалното Коледно примирие, когато вражеските войници оставят оръжията и решават да празнуват заедно.

На Бъдни вечер из германските окопи на Западния фронт се чуват гласове. Те не викат команди, нито обсъждат военните действия, ами пеят – настъпила е "тихата и свята нощ" и войниците отбелязват това. Край окопите им пък са поставени фенери и малки елхи, които засилват празничното настроение.

"Трябва да си го представите като коледно чудо", разказва в интервю пред NDR Михаел Юргс, който прави проучване по темата, за да напише книгата си "Малкият мир по време на Голямата война". "Между окопите, които се намират на едва 100 метра един от друг, лежат тела на загинали, които няма как да бъдат погребани... И изненадващо на Бъдни вечер германците започват да пеят: "Тиха нощ, свята нощ" и да викат: "Ние не стреляме, вие не стреляйте". Англичаните са подозрителни, докато един от тях не се изправя. И тогава вражеските войници се срещат за първи път насред ничията земя и решават да празнуват Коледа", разказва Юргс.