Голямата любов

В рода смятат, че голямата му любов е красавицата Йова от карловското село Войнягово, където Левски учителства в периода 1864-1866 г. На седенките все я подканял да изпеят заедно любимата им песен - „Мари заискали се мома и момък”. Хубавата Йова, дъщеря на местен заможен селянин, също не била безразлична към Левски. Той обещавал да я направи даскалица, като дойде свободата.

Цялото село се радвало на даскала песнопоец, който на празници бил пръв на хорото. Подарил на Йова гердан от розови мъниста от Пиротския панаир. Това било нещо като вричане, почти годеж. Сватба обаче така и не се състояла.

Една нощ през пролетта на 1866 г. даскалът изчезнал по революционни дела. Върнал се - след разтурянето на Втората Белградска легия. Поискал прошка от Йова, "върнал китката", дал „изин” да се омъжи за когото иска, разказва историкът от Сопот Петър Берлиев. Донесъл на Йова огърлица и заявил: "Йове, свободата закъсня!"

Така бившата годеница се омъжила за съратника на Левски поп Неделчо, а синът им се изучил за учител и останал в същото училище, където преподавал Апостола.

Когато камбаната на войняговската църква възвестява обесването на Васил Левски, цялото село ридае. Жените носят траур цели четиридесет дни, а Йова ходи в черно цяла година.