Това е един от стремежите на душата, като част от Духовния свят, още преди да започне безкрайният цикъл от прераждания. А докато душата е в човешко тяло или успява да изпълни своите желания или тя ги пренася по-нататък в следващите животи, но още по- силни и натрапчиви.

Привързаността превръща желанието в една много силна емоция, отчаяние, което води до дисбаланс и в резултат на това, че нещо сме го искали толкова силно, се оказва блокирано и недостъпно за нас. За да не стане това, трябва да пожелаваме нещо без болезнени пристрастия, страх и его.

Някои желания, които водят душата в човешко въплъщение:
– да се наслаждава – да вдишва аромата на цветята, да усеща полъха на вятъра, да се къпе в топлината на слънчеви лъчи, да слуша песните на птиците и шума на морето, да опитва на вкус, да чувства, да усеща, да се радва.
– да се изразява – да генерира идеи, да се възхищава на прозрения, да представя прекрасното и да разпространява истината, да твори, да създава, да рисува, да пее, да пише, да танцува, да проектира.
– да познава – да трупа опит, да наблюдава, да разбира, да знае, да преживява.
– да израства – да излиза от рамките на обикновеното, да се освобождава от навици, да разширява кръгозора си, да изследва нови пътища.
– да бъде в отношения – да обича и да бъде обичана, да чувства родството с другите, да споделя, да помага
и да служи.