"Съквартиранти по любов" на Фалън Балард - Сейди Грийн е примерна корпоративна служителка. Доброволно работи от сутрин до вечер, както и през уикендите. Никога не повишава тон и винаги се старае да не изглежда твърде емоционална. Освен това прави убийствени електронни таблици. Всички показатели сочат, че ще получи заслуженото повишение и ще сбъдне мечтата на всеки американски милениал – да изплати студентските си заеми. Когато позицията получава бъдещият зет на шефа – младеж без никакъв опит, Сейди дава воля на огнения си характер и мигновено се оказва безработна и в търсене на нова квартира.

Когато по-късно същата вечер с приятелите ѝ давят мъката с няколко коктейла повече от разумното, Сейди обърква приложението за срещи с такова за намиране на съквартирант. И така се оказва на среща с Джак. А Джак е коренно различен от Сейди. Той е тих, спокоен и явно предпочита видео игри и филмови маратони пред общуване с хора. Джак притежава жилището мечта за всеки нюйоркчанин и си търси съквартирант. Най-хубавото е, че наемът е нищожен и ще позволи на Сейди да послуша сърцето си и да инвестира в мечтата си за собствен бизнес с цветя.

Кой обаче всъщност е Джак и защо с години е отбягвал близки отношения с хора? Могат ли изобщо две пълни противоположности да съжителстват заедно? И най-вече възможно ли е да останат само съквартиранти, когато помежду им разцъфва не само приятелство, но и неудържимо привличане?