5. Да се жениш всяко лято

С моя Светльо се пооженихме артистично: не подписахме в съвета, а сложихме подписи на едно листче, написано от приятелката ни Богдана Трифонова като за пред приятели. И направихме прекрасен празник на брега на морето това лято с децата и с най-близките ни хора. Беше вълшебно.

Целта не беше просто и само да си кажем "да", а да се съберем и за една вечер да забравим проблемите, да сме безгрижни като деца, защото си дадохме сметка, че в задъхания живот и борбата за оцеляване все по-рядко имаме поводи да се събираме. Толкова беше хубаво, че всички след това казаха: хайде да ви женим всяка година. И ние сме се зарекли да го правим в името на приятелството.

На следващия ден след тоя хубав празник аз, естествено, имам представление. След него Светльо ме чака с четирите деца навън, обаче едното дете нещо "блее", удря се в едно ръждиво колче и се порязва доста. Хайде – в медицинския пункт: превързват го, бият му тетанус и, успокоени, в 11:00 ч. вечерта се качваме в колата да се прибираме в София.

Палим – веригата превърта и разваля двигателя. И така след сватбата, с всичките деца, подаръци и куфари, се оказваме без кола. Приятели ни извозиха към гарата – прибрахме се с влак. Решихме, че това е страхотно приключение, което ще можем дълго да разказваме.

Сватбените подаръци после идваха дни наред – който е в Бургас, минава, взима нещо и го донася. Това е ситуация, от която много хора сериозно биха се ядосали, защото като капак и ремонтът на колата се оказа твърде скъп. Обаче, ако за всичко се ядосваме, кога ще ни останат сили да се радваме...!?