4. Асансьорът ми заседна...

В пиесата ми "Хитът на сезона" е включен откъс от представлението "Бонбон" в Народния театър, в който влизам за кратко в ролята на фолк певицата Марчела. За целта трябваше да ми се напише кратка песен и измислихме следното: "Асансьорът ми заседна, но животът продължи. Няма, няма да се впрегна, асансьоре, карай ти. А нагоре, а надоле – животът асансьор е".

Текстът е ироничен към претенцията на попфолк песните – целта беше за пореден път да покажем голямата бездна между тоя тип артистична изява и другия, който цели да работи на съвсем различно ниво. Вкъщи също се репетираше, естествено – цялото ми семейство не можеше да спре да пее тая песен: такива глупости веднага се набиват в съзнанието.

Сега си мисля: думите понякога създават реалността, затова е важно и какви думички авторът ще сложи на сцената. И ето: отиваме за два дни на почивка в хотел, качваме се в асансьора всички и... асансьорът засяда. И ние се спукваме от смях! От хотелската рецепция не ни чуват, че сме между етажите. Синът ми казва: мамо, спокойно, песента завършва с "...но животът продължи"... и ни отвориха.

Двайсетина минути ни подържаха обаче: беше в неособено населено място, трябваше да дойде аварийна кола от друго място, за да оправят асансьора. Както казват приятели: такова нещо, ако на вас не ви се случи, няма на кого... Имам чувството, че тая щуротия, която все търся, със сигурност я и предизвиквам.