3. Протегната ръка в тъмната зала

Когато станах майка и автор, реших, че няма да играя повече, и може би 9 години не бях стъпвала на сцена. Но една от моите актриси, за които съм писала – Яна Огнянова, веднъж каза: "Хайде да направим нещо, в което ти да се качиш на сцената".

Почнахме репетициите и аз усещах, че все едно отново се уча да плувам. Мислех си дали да не намерим по-добра актриса, да не развалим пиесата... Няма да забравя премиерата на "Кукувици": от толкова време не бях играла пред пълна зала с хора, но щом излязох, магията, която усетих, ме върна със страшна сила.

Усещах всеки дъх, усещах, че сме заедно с публиката във всеки миг от пиесата, а още не бях си отворила устата да проговоря. Веднага след това започнах следваща пиеса, в която играх, после и следваща, и по-следваща – така се задвижи колелото, което ме върти от 5-6 години насам: сега почти винаги играя в пиесите си.

Няма да забравя и друг случай. В представлението, малко преди финала, аз излизам от сцената и минавам между зрителите, но то още не е свършило. Изведнъж една ръка от публиката се протяга, хваща ме и ме стисва. Казвам си: "Боже, кой тука познат не усеща, че представлението продължава, и няма търпение да ми даде знак, че е дошъл?!". Обръщам се и виждам насълзените очи на жена, която изобщо не познавам. В миг осъзнах, че това е жест, с който тя просто иска да ми покаже, че съпреживява случващото се.

Такава енергия премина през мене! След това се запознахме и тази дама имаше място на всяка моя премиера. Беше в период, когато още не знаехме дали това, което правим, ще достигне до хората, дали салоните ще са пълни, дали ще можем да си платим наема. Сега вече обичта на публиката е почти безусловна, не е проблем да препълним Зала 1 в НДК и цяло лято да обикаляме със спектакли страната.

Но никога няма да забравя кога е било трудно, кога не сме били сигурни, кога сме разбрали как трябва да го правим. Дори като дойде успехът, трябва да продължиш да си скромен, благодарен и честен към публиката си – и близо до нея, а не отвисоко. Та тая стисната ръка ще си я спомням винаги когато нещо се усъмня.