Бяха едни маратонки. Найкове за 269 лева. Няма да дам 270 лева за маратонки. Ще чакам да поевтинеят.

Ама те не поевтиняват, и не поевтиняват.

Гледах ги месеци, честно ти казвам. Накрая просто махнаха модела, без да ги намалят и аз си останах с чакането и чуденето. Но си научих урока.

И той е, че не трябва да чакаш и ако нещо истински си харесала, просто го взимай и не чакай да падне небето и да се случи нещо, че в края на краищата то само да дойде при теб. Не чакай промоция, не чакай по-добра оферта. Научих, че нито щастието, нито маратонките идват на промоция. Най-често се явяват, показват се, може и да почакат малко, но после изчезват и кой взел, взел, който не взел – не взел.

Щом нещо наистина ти харесва, то няма да ти хареса повече, ако е на промоция. Няма да ти хареса повече, поради някакви други обстоятелства, които ще го направят по-достъпно, или по-сигурно. Просто не чакай. И не приемай найковете ми за изгубена или изпусната кауза.

Животът е повече от едни маратонки, но принципът е същият, като при точно тези маратонки. Предлага ни работа, нова работа, ново гадже, мъж, от когото да искаш да имаш дете, ново път до работата ти, нов път по принцип, ново хоби, различно хоби, нов диван.

И не е важното кое ще изпуснеш, защото не можеш да имаш всичко. И не е въпросът, за какво ще съжаляваш, защото все нещо ще изпуснеш. И ще има за какво да съжаляваш.

Не мисли. Действай...

Ето, пак мислиш. Спри, бе!

Ти не можеш ли да се оставиш на интуицията си!?

Защото това винаги и със сигурност е най-правилно взетото решение. Интуитивното решение. Нещо, което не се подчинява на логиката, какво е правилно, а се подчинява на логиката, какво ТРЯБВА да стане ЗА ТЕБ. И аргументите за това са най-стоманобетонните, които можеш да си представиш. Сигурно ти се е случвало да си убедена в нещо, макар всички около теб да ти казват, че не си права, но когато не изневериш на себе си се оказваш права. Наистина права.

Проблемът е, че много често те е страх да слушаш себе си. Интуицията ти се струва прекалено смела за да я следваш.

Има два вида хора. Тези, които чакат нещо да се случи и по някакъв начин да успеят да се възползват от стечението на обстоятелствата. Тези хора се страхуват да вземат нещата в ръце, защото трябва да се изправят и пред последствията. Тези хора мислят, премислят, разсъждават, теоритезират, философстват и се мотат с надеждата да изберат нещо напълно сигурно, нещо напълно гарантирано и нещо напълно оправдано и аргументирано.

Не си взех моите маратонки, защото бяха скъпи и можеш и без тях. Перфектно издържани аргументи. Но! Рядко се заплесвам толкова по каквото и да е, камо ли дрехи или обувки. Явно има защо. И явно съм ги харесвал, след като ги предъвквам 7 месеца по-късно в тази статия. Просто съм ги харесал и понякога това е напълно достатъчно, за да направиш нещо. Не е необходимо да пишеш дисертация и защита на желанията си. Сега съжалявам, че не ги взех. Ако днес ги видя, бих дал и 300.

И знаеш ли, защо бих дал 300? Защото никой никога не ни е обещавал гаранции за нищо. И понеже нищо не е гарантирано, и понеже нищо не е сигурно, единственото нещо, на което можеш наистина да разчиташ е – да разчиташ на себе си. И на решенията, които взимаш и интуицията, която те води и пази.

Бъди смело момиче. Слушай това смело момиче. Разчитай на това смело момиче.  

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.