Обичам думите. Тяхната сила е удивителна. Дори в определени моменти да бъдат премълчавани, смисълът им остава ясен. Към някои думи имаме специално отношение, защото в зависимост от обстоятелствата, енергията им се проявява по различен начин. Но винаги ярко.
Често казваме, че всичко на този свят е суета. Самата дума произлиза от еврейската дума nevel, която в традиционния български превод означава „дъх“, „въздишка“, „полъх на вятър“.
Животът е толкова кратък, че много от нещата ни изглеждат безсмислени. Защо да полагаме усилия, след като утре няма да ни има? Защо да градим, след като построеното от нас един ден ще изчезне под безмилостните пясъци на времето? Защо да обичаме, ако не сме сигурни, че след смъртта вече нищо не ни очаква?
Защото любовта е завинаги, независимо от философските въпроси, които не спираме да си задаваме. Тя е най-великото проявление на мирозданието. Не спира да твори, не спира да създава.
Да допускаме, че животът няма смисъл е трудно поправима грешка. Подобно убеждение не може да ни направи радостни, не може да изкара на показ творческия ни потенциал. Всеки от нас е създател посвоему и до един имаме какво да покажем на света, какво да му оставим след себе си.
Каквото и да става, трябва да бъдем щастливи!
Вгледани в разочарования и проблеми, не можем да се насладим на вятъра. Поривът му роши косите ни, закача се с нас като дете, което има нужда от повече внимание.
Докато сме млади, по-трудно забелязваме красотата, а тя е навсякъде около нас. Вероятно по тази причина след време започваме да ѝ се възхищаваме в картина на художник, в стихотворение, в песен…
В епохата на Ренесанса суетата е изобразявана като гола жена. Най-често това била Венера – италийска богиня на пролетта, а по-късно – на красотата, любовта и живота. Може ли да е случайно, че родената от морската пяна, е майка на Купидон, разпалвал любов у хора и богове? Не мисля. Красотата лекува, защото е проявление на любов. Любов, която си струва въздишката.
Подобна суета не ми е чужда. Подобна суета придава най-великото очарование на живота и е повод човек наистина да ликува – точно колкото вятъра, който роши косите ни.
Прочетете още:
