Животът е парадокс, в който любовта винаги има право на последната дума

05.03.2019 11:00

Те се обичат така, както биха искали повечето седем милиарда души. Обикновена любов, която с усещането за пролет сияе още повече. Особено в осем сутринта, когато стоят един до друг, чакайки трамвая. Пушат и се гледат право в очите. Усмихват се така, сякаш нищо друго няма значение.

Колкото и да е обикновена, любовта винаги е за предпочитане.

Всеки ден повтарят ритуалите, без които не бихме се чувствали истински живи. Тя го докосва по брадатата буза, а той внимателно оправя кичура на косата ѝ. Извършват движения напред-назад, които карат телата им да се докосват и този допир е категорична заявка за пред останалите хора на спирката, че двамата са си напълно достатъчни. Сакаш обитават паралелен свят на този, в който останалите се прозяваме и отегчено се взираме в далечината, в очакване на вечно закъсняващия трамвай.

Обикновената любов не се интересува от разписания. Тя си е извоювала статукво, което я прави неотразима с цялата ѝ подреденост между двама, само споделящи присъствие на една от занемарените градски спирки.

Тя го целува. Устните ѝ едва докосват неговите. Прави го толкова често, че полуразсънените пътници чак изпитват възмущение, подразнени от усърдие, каквото само влюбените знаят. Някои са забравили за него, други мечтаят да го изпитат, ако някога изобщо пристигнат там, закъдето са запътили.

Не говорят. Тя и той нямат нужда от безплатни минути, за да се обичат от разстояние. Не държат телефони в ръцете си, нямат слушалки в ушите. Обикновената любов няма нужда от кабели и жици. Нея не можеш да видиш нито в Ютуб, нито на картинка в социалната мрежа. Тя е толкова истинска, че през телефона би изглеждала нелепо. Тя е толкова неподражаема, че в реалния живот е като сцена от романтичен филм.

Животът е парадокс, в който любовта винаги има право на последната дума.

Вечер се повтаря същото. В претъпкания трамвай те се държат за ръце и не спират да се гледат в очите. Телата им продължават да се допират едно в друго, сякаш следвайки ритъм на мелодия, която чуват единствено те. Двама, които присъстват тук само телом. Двама, които съществуват в свят, за който ние оставаме в пълно неведение.

Обикновената любов налага правила, с които всички искаме да съобразим живота си. Две чаши кафе за събуждане, две четки за зъби, две отделения за дрехи в гардероба. Само чадърът е общ. Ако изобщо влюбените имат нужда от чадър по време на пролет.