Не зная колко свещички съм духнала върху тортите, но зная, че от онази несвястна детска възраст желанието се е запечатало като формулата на наричането.

Желай и ще ти се сбъдне.

А за да ти се сбъдне – кажи го ясно.

Какво е желанието всъщност? Не е трамвай, не е и торта, нито пък годишнина.

Желанието е ясно формулиране как искаме да живеем. В чувство.

Желанието ми за Африка се е зародило от книгите на Джерълд Даръл и „Серенгети не трябва да загине“.  Като ти предлага семейната библиотека безразборна храна за дете, което явно яде книги – то явно посяга към това, което го влече във вените. Май е като картите Таро – задвижваш с  енергията си това, което привличаш или те привлича. Объркване не може да стане.

И ако аз четях за мравояди и всякакви чудати същества от фауната на Африка, то те ми прочетоха мислите с мощно изтегляне в своя ареал през 2008 г.  За да се тупна в свят, който тотално се разграничава от моя, но ме потопи в своя.

Мислех си, че много съм писала за Централноафриканската република. Мислех си, че съм си казала всичко – и навън, и вътре в себе си. Но тази страна продължава да си царува на трона на тоталното „обратно“ на навика.

ЦАР е всичко, на което не сме свикнали и точно затова – живот в пълна мяра.

Нищо не можеш да планираш, трудно организираш, но за сметка на това – имаш време. За всичкото мислене на света... върху себе си. До такава степен ми обърна представите, че все още нулирам  мислите си с времето, прекарано  там.

Пожелах си да се върна. Да изживея пак това напоено с танц и дъжд време, в което се оголваш до нецивилизованата незащитеност и в произвола на съдбата да получиш най-големите  си подаръци и уроци. Да си истински гол до голи хора. Да изразяваш емоциите си пряко. Да очакваш удар или милувка според това, което правиш. Пожелах си го.

И го изживях. Кодирах си го в мен, или то ме застигна, защото в гените ми го имаше. Луд, чист, лек, съвършено незастроен човек. Ставаш проста  идея, емоция, чистота. Ти.

Върнах се в Африка. И отново не турист, а посланик на УНИЦЕФ в Кот Д’Ивоар. Среща с негърски царе, техните притчи, техните деца, островите, които имат клиники, на които отвличат хора, но на които имаш видимост за измеренията на човешката същност. Там ме застига стигмата на 40 рожден ден.

Който тук се крие по неведомите причини за лоша съдба. Там обаче съм на мисия, много хора от различни страни не се и сещат, че суеверието пречи на празника. Разкрита съм по лична карта и ми организират изненада. Свещ върху мелба бележи началото на рождения ми ден, а той се пренася в локален бар. Танцуваме  лудо, благодарение на таланта на негъра, който пееше заедно с две латиноамериканки.

В думата „негър“ ли сбърках? Не мисля. И те не мислят така.

В началото на тази година си наредих мантра:

Искам да работя с хора, с които говорим на един език и създаваме смисъл за много хора. 

Точно това става. Но не по начина, по който го мислех. Докато предприемах своите действия, една вселена ми нареди картите и си попаднах на мястото и с хората.

Осъзнах, че не аз измислям с кого и кога. Единственото, което мога да нарека е „как“. Как искам да се чувствам. Вселената нарежда по правилния начин обстоятелствата.

Пожелавайте си от сърце и душа смело точно това, което искате да ви се случи. Формулирайте го ясно. От там нататък – оставете желанието ви да си проправи пътя.

Между другото – на миналия си рожден ден си пожелах следващият да е в кубински бар. Ей така, отвътре  ми дойде.

И вече имам билета за 30 януари догодина. Но инициативата не беше моя.

Просто съдбата организира нещата чрез приятели, случайности и неочаквани събития, която ти си предначертал с желанието си.

Системата е следната:

1. Влизаш вътре в себе си и престояваш на тихо там, колкото е необходимо;

2. Вглеждаш се в усещането как искаш да се чувстваш;

3. Формулираш го ясно и на глас. Много пъти.

Сбъдването предстои...

Още от Ива Дойчинова:

• Най-важната среща

• В България обслужването е отмъщение

• Сърцето, приятелю, сърцето...

• Когато губя, виновни са другите, когато печеля – причината съм аз

• Половете са два, трети няма

• Тате, стига ли ти пенсията?