Преди няколко години, докато разхождах кучето си, една вехта баба се приближи до мен и с много назидателен тон ми каза “Момиче, роди си едно дете, вместо да го гледаш това куче”.
След като първоначалният шок и последвалото възмущение отминаха, дойде поривът да ѝ се изсмея в лицето, но бабичката вече си беше тръгнала по пътя. Тя отговор от мен не очакваше, явно само искаше да предаде “мъдростта” си.
И ето, че животът ми се разви така, сякаш подсъзнателно съм я послушала – на мястото на кучето (което се пресели във вечните ловни полета без време) имам бебе, а за капак и котка.
До ден днешен не спирам да се чудя как точно е гледала тая баба децата или по-скоро кучетата си!?
Може би ги е кърмила и двете, после заедно ги е учила да пишкат и акат навън, както и послушно да чакат да им се сервира храната в купичка на пода. Е, определено би било удобно да оставяш бебето само вкъщи, докато ти си на работа или пък излизаш вечер и да не се занимаваш с детски градини, бавачки и т.н.
Но пък за кучето не получаваш надбавки, даже трябва да му плащаш данък, както и да му сложиш чип.
Важното е, че и деца, и кучета трябва да бъдат ваксинирани, а също така могат да си имат паспорти, с които да пътуват зад граница. За човешките бебета обаче все още се иска съгласието на двамата родители при напускане на страната и не е нужно да са в клетка, докато при кучета и котки е задължително…
Като човек, отглеждал различни домашни животни, а сега и бебе, все си мислех, че и другите хора виждат колко е голяма разликата между това да си родител на дете и собственик на куче/коте.
Но когато моя приятелка се обади да ми каже, че с мъжа ѝ ще закъснеят за вечерята у нас, защото кучето им още не се събудило от следобедната си дрямка, започнах да се замислям, че сериозно бъркам.
Въпросната двойка се оказаха онази порода хора, които се обсебват от животните си до такава степен, че не могат да говорят за друго. Всеки наш разговор и събиране с други приятелски семейства се превръща в повод за тях да ни обяснят колко им е трудно с отглеждането на котката и кучето, какви жертви със себе си правят и как вече разбирали какво ни е на нас с нашите деца и бебета.
На тези изказвания можех само да мигам на парцали и с глупава усмивка да клатя глава, без да знам какво точно да кажа. Или по-скоро да потисна желанието да им се изсмея в лицата, точно както ми се прииска да направя с бабата преди време.
Все пак като нормален възрастен се опитах да им обясня, че в началото винаги е трудно с малките палета и бебета, нужно е търпение, любов и старание и след няколко месеца при четириногото и години при бебето, всичко си идва на мястото.
В защита на кучето им ще кажа, че то е едно чудесно послушно създание, което трудно разбира защо от него се очаква да прави дремки в точно определени часове от деня, но пък се радва, когато хората му непрекъснато го тъпчат с лакомства и мъкнат навсякъде две торби с играчки, че то да си играе с каквото му се иска.
Обичам кучета, обичам котки, също и деца, а още повече моето си бебе, но съм на мнение, че размиването на границите между хора и животни не носи добро на никого.
И към двете следва да се проявяват безусловна любов, отговорност и грижи, но нуждите са различни. Също така е излишно да се спазва някаква квота – “гледай дете вместо куче”, “вземи си куче/коте, защото имаш вече дете”, “само кучето ще те обича истински” и т.н.
Идеята да имаш в живота си друго живо същество само защото търсиш кой да те обича, е погрешна.
Нужно е първо ти да си способен на безвъзмездна любов, иначе не би получил такава. А относно обсебването, май всички минаваме през него и на моменти не се усещаме как спамим нещастните ни приятели със снимки и глупави истории за бебето/кучето.
Колкото повече се стараем да държим връзка с реалността, толкова по-успешно ще възпитаваме деца и отглеждаме животни. А те на свой ред ще са ни благодарни по един или друг начин, че не им приписваме качества на друг биологичен вид.
Още от Лилия Дюлгеров:
-
С усмивка на уста и цигара в ръка: по-забавната кралица (за която обаче не знаем много)
-
Държавата, в която няма нужда да купуваш дрехи (защото ще ти ги подарят!)
