Във всяка от нас се крият много жени. С различни вълнения, емоции, задължения и отговорности. Но до такава степен сме свикнали с това, че не обръщаме внимание.
Ако има нещо, което заслужава да празнуваме на 8-ми март, това е точно тази многоликост на нас, жените.
Нека ви изброя няколко роли, които откривам в мен, но със сигурност живеят и във всяка Една от вас.
Жената творец или муза – отдадена частично или изцяло на това, което обича да прави, хоби и т.. Аз имах щастието да превърна моите хобита, свързани с йога, музика и писане, в професии. Но дори и да не е така, за вас все има нещо, на което обичате да се отдавате, в което да потъвате напълно – било то да готвите, плетете, пишете или четете книги. И то със сигурност може да послужи на някого за вдъхновение.
Представям си този образ на жена като старогръцка муза с разпуснати коси, облечена в бяла ефирна рокля и арфа в ръцете.
Жена домакиня – тази, която има способността рязко да смени роклята с домашна дреха, настроението, нагласата и речта си дори. Да запретне ръкави, да готви, чисти, подрежда, поднася и без никакво време за пренастройка да влезе в тази роля, която по подразбиране би трябвало да е заложена във всяка от нас.
Тук, за да засиля образа, който си представям, ще включа неизменния пеньоар (разбирайте домашна дреха или халат), или поне вързаната коса, която да не ни пречи в развихрянето.
Говорим си за...
Веднага след това, ако има гости или ѝ предстои излизане на бар, нощен клуб или ресторант, същата тази жена стилизира сама косата си, обува тесни дънки и тениска, и отново без никакво време за преход се превръща в тийнейджърка, готова да се смее до зори, да танцува, да пие, да бъде досадна дори, но палава и забавна.
А още по-късно или по всяко друго време е готова да стане онази страстна любовница, за която мечтае всеки мъж.
В други случаи, когато дава всичко това от себе си и насреща не получи признание, се превръща в заядлива, дребнава бабичка, готова да прави забележки дори за най-малкото нещо, дразнеща и досадна, та чак да се чуди човек защо е с нея.
И след като е паднала до това улично-селско, клюкарско ниво вкъщи, на следващия ден да се превъплъти в бизнес дамата - манипулативна, изискваща, властна, сякаш друга жена.
Към тези образи лично за себе си мога да добавя още – майка, дъщеря, учител, забавляващ другите човек като певица преди, писател, организатор, мениджър на бизнес, създател на нови проекти, и без значение дали ще се сетя всичко, или вие ще добавите вашето, вече знаете за какво ви говоря.
Мисля, че можем да наречем себе си с гордост „ренесансови жени“.
Защото за да бъдем всичко това по необходимост, мода, изискване, за да владеем разнообразни умения и да поддържаме нивото си, се доближаваме много до онези наши разностранно развити предшественички.
Техният първи масов опит да излязат от тъмната страна на къщата, където им е било мястото десетки векове, откогато познаваме обществото като организирано, ни е довело до тази промяна. Техните умения като организиране, рисуване, бродиране, свирене, пеене и познанията им в областта на музиката, театъра, литературата, танците и правила на общуване са опорната ни точка.
Благодарение на нашата многоликост всеки мъж има цял харем вкъщи. Ежедневно. Стига да има очи да го види и да осъзнае, че да живееш с толкова много жени, събрани в една, е привилегия.
Ние не сме майка днес, а утре домакиня.
Затова не харесвам цветята на 8-ми март.
За всичките наши образи, възможности и отдаденост един букет не стига. Все някоя ще остане обидена.
Пишете на Светла Иванова на edna@netinfo.bg.
Прочетете още от Светла Иванова:
- 3 минути със Светла Иванова: Медитация "Редовност"
- 3 минути със Светла Иванова: Медитация „Спокойствие“
- Чистотата и как да я постигнем
- 3 минути със Светла Иванова: Упражнения против болки във врата
- За (не) удобния въпрос - "Къде изчезна?"
