Не става въпрос за момичетата с драконови татуировки, нито за заклетите мъжемразки и почитателките на женските ласки. Не! Има едни момичета, които имат малко по-други причини да ненавиждат мъжете.

След една от последните телевизионни изяви на Лили Иванова, в които размишленията й засягаха темата за омразата, се замислих - какво всъщност подтиква хората към това чувство. "Омразата, кара хората да погрозняват", някак философски заяви примата. Да, и аз съм забелязвала как лицата на мразещите се видоизменят, добиват уродлив отенък, а често се и изкривяват трайно.

Но какво е омразата? Дали не е всъщност трансформирана любов?

Случи ми се през лятото, а явно съм била доста приключенски настроена, за да си позволя да го направя. Най-вероятно във всеки град в България има подобни места, заведения, клубове и по-скоро долнопробни дупки, посещавани предимно от проституки, сводници и съмнителни мъже.

В София също има подобно място, нещо като бардак, публичен дом, кръстен с атрактивното име на една от големите европейски столици. За това място знаят всички, но всъщност не е обществено популярно и достъпно.

В една от летните нощи бях с приятел и решихме да разберем какво толкова се крие зад стените на това свърталище. Таксиджията беше абсолютно наясно къде ни води, дори някак възмутително попита: "Сигурни ли сте, че искате да отидете там?".

Колата  ни отведе в краен квартал, спря пред стара, нефункционираща сграда, в чийто подземия явно бе въпросният бар, а отпред, разбира се, се люлееха червени фенери. Охраната побърза да ме спре, като обясни, че мястото не се посещава от жени и с цел да ме откаже обяви вход – 50лв. Тези, които ме познават добре, са наясно, че това не може да ме спре. Посрещна ни димна завеса, стара чалга, кънтяща през развалени колони и приглушено осветление, в което едва се долавяха силуети от съседните сепарета.

"Какво желаете?" – с любезен глас ни попита типичната маман – перхидролено руса, тежък сценичен грим и обувки с прозрачни токове, като от първите клипове на Камелия.

Опитахме се да направим поръчка, но дамата ни обясни, че не можем просто да си поръчаме напитки, трябва да изберем момиче. Съглсихме се, нямаше друг начин, тъй като погледите около нас започваха да стават все по-любопитни, а някои от тях доста мрачни. Явно не бяхме от типичния контингент на това заведение.

Само след няколко минути от крайните сепарета започнаха да стават момичета, облечени по бельо, корсети, почти театрални чорапи и жартиери, лачени обувки и ярки изкуствени коси, чиито щипки за закачане се виждат съвсем откровено.

До известна степен обстановката напомняше Парижко кабаре, но в нашенска действителност. Някои от момичетата бяха дебели, други подчертано мургави, а някои бяха сравнително нормални, бели, хубави с очи, зад чиито цвят се криеха тайни, а може би и тъга.

Бях дошла за тези момичета, исках да разбера какво ги е довело тук. Маман им заповяда да се строят в редица пред нас и те изпълняваха чинно. Просто удивително! Бяхме като на конкурс за "Мис", наистина не можех да повярвам, че това е реално, че се случва в 21 век, в София – кандидат за европейска столица на културата.

Избрахме единодушно едно от момичетата, поканихме я на нашата маса, след което дръпнахме перденцата, за да се изолираме от останалите. Подобна картинка досега го бях виждала само във филмите, предполагам, както повечето от вас.

За съжаление на много от вас ще поясня кратко и ясно - не стигнаме до секс с момичето, не затова бях там. Историята ѝ беше следната:

Първият й сескусален контакт бил на 12, на 14 е направила аборт, тъй като момчето, с което е била, изпаднало в истерия. Не спирал да повтаря "не искам това копеле". На 15 е била изгонена от баща си с думите "не те искам вкъщи, малка курво". На 16 е избягала с момче, което днес е все още голямата й любов, а както се оказа и нейн пръв работодател. Зарибил я е с думите "това е единственият начин да бъдем заедно". Сводникът-гадже постоянно спи с други жени, за да може обективно да ги препоръчва на клиентите си. А мъжете, които идват всяка нощ в бара, за да задоволяват нагона си, я третират като парче месо. Имало е брутални нощи. ТЯ ми разказа ужасяващи истории покрай своите клиенти. Била е сред турски тираджии, които са се гаврили групово с нея, била сред престрелки, по тялото ѝ има и белези от рязане с нож, за които не исках да узнавам подробности. Видях в очите на това момиче отвращението. Днес на 22 години, все още не се е примирила с професията си. И знаете ли защо го прави? Защото "това е единствения начин да бъдем заедно", според голямата ѝ любов.

Всички жени поне веднъж в живота си намразват всички мъже на планетата. Всяка от нас най-вероятно си има своята причина затова. В тази вечер аз лично се почувствах щастлива за себе си. Това, в което бях убедена бе, че ТЯ имаше абсолютното право да мрази мъжете. Всички до един!