Вчера беше световният ден на оргазма и аз доста се замислих за това. Дали действително отдаваме нужното значение на този върхов момент от любовния акт? Истината, поне от това което съм чувал и което наблюдавам като тенденция, е доста разочароваща. Повечето мъже ги интересува те да си направят кефа. Жената мечки я яли, нали има кой да им забърка шопската салата и да им сипе гроздовата?!
Какво значение изобщо има тук някакъв си оргазъм, някаква си подробност, дали е свършила жената или не е, дребна работа! Дребна работа, ама друг път! От този детайл често пъти зависи цялото настроение на жената, самата ѝ настройка към ежедневието, самият ѝ поглед към света.
Незадоволената жена излъчва едни вибрации – на скрита тъга, която постепенно се превръща в гняв! Кой е обектът на тоя гняв? Мъжът, разбира се! Виновникът! Този, който си позволява да мисли само и единствено за своето собствено удоволствие, постига го, после гаси лампата, обръща се на другата страна и заспива. Пардон – не заспива, а започва да хърка като дяволската дъскорезница.
Необходимо ли е да обяснявам какво прави после партньорката му в тъмното? Да, знам, че се досетихте. Има и по кофти вариант – намира си любовник, който ѝ отдава дължимото, без изобщо да се чуди и да се мае. Накрая – жената излиза престъпницата, задето си е потърсила неполучените у дома ласки. Често пъти се стига до побои, нанесени от такива псевдосъпрузи, които хем не могат да са мъже на място и да си изпълняват задълженията като такива, хем не могат да преживеят мисълта някой друг да го прави вместо тях. Оттам нататък – следват само грозни картинки. Отчуждение и разруха. Порои от сълзи и други тъжни неща.
Всъщност е толкова просто. Трябва само любов. Или поне топлина. Или поне някаква минимална загриженост. Емпатия може би, ако не ви се струва прекалено. Не ми е известна една единствена формула. Известно ми е обаче, че денят на оргазма е пълна тъпотия. Този ден следва да се повтаря до безкрай. Само така мъжете могат да бъдат мъже, а жените – жени.
Страстта ни е дадена, за да изгаряме в нея, а не да тлеем. Привличането не е случаен трепет. Сексът не е каприз, а нужда.
Физиологическа потребност. Тя обикновено започва от едно погалване. Или от една възбуждаща думичка. Или от един секси жест. От едно премигване. Тръгва от мозъка и завършва в леглото. Там, където всичко е между двама. Опазете го такова, докато още не се е намесила трета фигура в пейзажа. От вас и вашата отдаденост, момчета, зависи това да не се случи. Поне не толкова скоро, колкото си представяте.
