Илиaна Смилянова
„Вътре в половете има повече различия, отколкото между половете.“ А. Барнет
Нуждата от равнопоставени отношения между мъжете и жените е неспирна тема за размисъл и разговор открай време.
Желанието на жените да имат своето право на избор, своето пълноправно място у дома, своята възможност за пълноценна изява в обществото, на работа, да бъдат ценени и възнаграждавани адекватно и справедливо, да не бъдат подценявани и омаловажавани техните умения и усилия, има своите безспорни основания. И благотворни промени във всяка една от тези области вече са налице.
Обичайно в основата на този казус - древното противоречие между мъжете и жените, се поставят предубежденията на мъжа към жената, мъжката сила и власт, които, проявени по неадекватен начин, обезсилват и обезсърчават жената в стремежа й към пълноправно присъствие и свободна, смела житейска изява.
Дали обаче ние, жените, имаме обективна и честна представа в каква голяма степен трудностите пред нас в почти всички области са създавани и от жени? Дали си даваме достатъчна сметка за осъзнатото и неосъзнатото съперничество помежду ни, за явната и скритата конкуренция, за болезненото противопоставяне между майката и съпругата, между младата и възрастната, старата и новата, опитната и начинаещата, красивата и нехаресващата себе си, уверената и неуверената – трудно е да изброим всички области, в които това некоректно за всички участници „състезание“ може да намери и често открива своята „благодатна“ почва...
Предполага се, че през Средновековието в т.н. „лов на вещици“ са избити множество красиви, умни, чаровни жени – нарочвани и от други жени, които не са могли да се помирят с тяхната различност и сила...
А критичното и особено недобронамереното отношение на жените една към друга уязвява не толкова една конкретна жена, колкото самата женска същност, подронва дълбоко и трайно авторитета на жената както в собствените й, така и в мъжките очи.
Съзнателното и особено подсъзнателното агресивно отношение на една жена към друга стъпва върху неуважението, което ние, жените, понякога проявяваме сами към себе си, на ежедневното, битово насилие, на което често сами се подлагаме, на страха, неувереността, понякога нежеланието да бъдем самостоятелни, особено когато сме в партньорска връзка, на неумението да пазим внимателно и нежно, но решително своето пространство, време и интереси.
Добре е да помним, че отношението на един мъж към жените е силно повлияно именно от отношението на близките му жени, особено на тези, които са го отгледали, както към тях самите, така и към другите жени – особено към онези, с които са в някаква конкуренция.
Затова - жени, да обичаме и да ценим мъжете. Но да обичаме и да ценим и себе си. И не по-малко да обичаме, ценим и подкрепяме жените, с които животът трайно или временно ни среща. Именно добронамереността, разбиращото и милостиво женско отношение към Жената може да подпомогне трайната и дълбока промяна в отношението на Мъжа към нея.
Защото уважението и приемането, за да се случат в живота ни, първо трябва да намерят дом в ума, очите и сърцето ни.
Още от Илиана Смилянова:
-
Любов, наречена омраза: от роб на гнева към творец на живота
-
Любовна афера с партньора - мисия възможна
-
Смелостта да преживееш смъртта
-
Работим ли или роботим: нека си отдъхнем, за да не издъхнем
-
Надеждата не умира последна: смъртта е отказът да се променяме
-
Какво значи да обичаш себе си?
