Брак, сватба, сега и развод. Ето това се нарича логична сюжетна линия. Или трилогия. Или трагедия.

Темата на този текст дойде от един дебат с Боги по БГ Радио – бихте ли се оженили за жена, която преди това е имала три развода.

Аз бях – За. И загубих.

Има едно предубеждение, че разводът е провал, срам и всички подобни. Особено и незаслужено трудно е на жените с развод. Не знам защо. Били жени - те са по-диалогични, по-търпеливи, по-гъвкави и по-мъдри. Дипломатичен начин да кажеш на някого – да търпи простотиите на този, който не е толкова диалогичен, търпелив, гъвкав и мъдър.

Какво да направиш, ако нещо не става? Понякога когато нещо не става, значи просто нищо не става. Да седиш? Е, колко? И защо, заради децата ли? Или, защото няма къде да отидеш? Крепосничеството беше премахнато в Русия през 19-ти век. Винаги има къде да отидеш. И то не като провалена, а като опитала. Живяла, дала, взела, положила усилия и вдигнала ръце. Не бяло знаме, ръце.

И защо да не зависи най-вече от теб, дали и колко да седиш. Дали да търсиш планетарни причини да не се разведеш с някого или е достатъчно просто да си кажеш – сърцето ми не бие за него. Оставало партньорство, оставало уважение, оставало не знам си какво. Ми, нека остава, но защо и вие да оставате, ако е останало само това. Аз изпитвам и уважение и към учителките си в училище, но не се женя за тях. И не съм се развел с тях. 

Дамгосването на жената, като разведена е свръх-тъпо. И няма да го търпиш, чу ли? И, дали има един или два или три развода също е без значение и не означава задължително, че ТЯ не става.

Ето, как става да не става. Оженила се е на 20 за някой, за когото не би трябвало никой и никога да се жени. Слушала е сърцето си. Сбъркала е. Развела се е. После е тръгнала да свръхкомпенсира с някой, който е пълната противоположност на първия кретен. Ако първия е бил лошото момче, втория е културен и претенциозен интелектуалец, с който също не е потръгнало. Нищо чудно да ѝ е натяквал всякакви глупости от сорта, че той ѝ е късмета. Третият избор е бил някой от страх да не остане сама. Избор от отчаяние, което никога не е добър съветник. Пак грешка. Може и тя да е допуснала грешка, или грешки, но това не означава, че мъжете ѝ не са били грешки.

Понякога просто се случва. Понякога получаваш удар, два, три. И какво правиш? Изправяш се, скъпа. И докато подсмърчаш и си казваш – това няма да мога да го понеса, аз ти казвам - Оооооо, не можеш да си представиш, колко жилава можеш да бъдеш. И колко си силна. Движиш се! Или приемаш, че бракът не е за теб, виждаш си грешките, каквито без съмнение си допуснала и продължаваш. Ако може без грешките. Или си казваш – 4-тият път ще бъде по-добре. Даже, ще бъде перфектно!

И вървиш с опита си. А срещу тъпите подмятания обясняваш, че не си допуснала три грешки, а само три начина да разбереш,  че не всеки мъж е за теб. Ама не го казвай – просто си го мисли. Не дължиш обяснения.

И, да. След три развода жената си е точно толкова за предпочитане, колкото и преди първия ѝ брак. А, ако не е, разводите не са причината. Те не развалят. Те са начин да прекъснеш нещо, което се е развалило.

Ще кажеш – не толкова лекомислено. Кой е казал, че е лекомислено? Кой е казал, че не си си ги преживявала, или няма да си го преживяваш, измъчваш, проиграваш и пак и пак и пак? Ще си го преживяваш. Ще се колебаеш и ще се побъркваш до истерия, дали не бъркаш. И къде бъркаш. Но начина да видиш, дали бъркаш е само, когато направиш крачката.

Жената с трите развода не е нито скапана, нито е пача, нито не знае, какво иска, нито е бракувана след трите си брака, нито е тотална щета, нито е лесна и отчаяна. Не бъди лесна и отчаяна. Жената с трите развода е жена с три развода. Нито повече, нито по-малко. Това не е оценка, не е и присъда. Констатация е. Както констатираме, че ни закъснява полета. И по-лоши неща сме виждали. От закъснели полети и жени с три развода. Например – пропуснатите полети.

И жени, които са пропуснали трите развода и всичко между тях.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.