Да, днес ми се говори за всичките сезони на жената! За всички нейни настроения и двоумения. За всичко онова, което кара мъжа да потръпва във възторг или да бяга като попарен с гореща вода. Диапазонът на женското битие може да бъде изпадне в широка гама от крайности. Обичта, струяща от женското същество, може да даде криле. Може и за миг да ги отреже. С един поглед. С едно мълчание. С една щипка тъга в движенията.

То се вижда. Усеща се когато започне да настъпва охладняването. Процес, който може никога да не достигне своята развръзка. Стане ли студена тя – като луна, а не топла – като слънчев лъч, време е да я пуснеш. Станат ли крясъците ежедневие, а смехът – рядкост – започнала е да вехне любовта. Бог ми е свидетел, че е така. Навее ли хлад в отношенията, оттам – в кревата – изтекъл ти е мандата.

Истина е, че жените имат последната дума. Оставете тия приказки за слабия пол и прочие. Това са заблуждения, които нямат общо с действителността. Нещата са пределно ясни – тоя свят е свят на жената. Тя го управлява, защото може да си го позволи. В нейните ръце е и най-важната задача – да създаде живот от един ембрион. Първо девет месеца да го държи в утробата си, да го храни с жизнените сокове на своето тяло, да трепери над него още преди появата му, после да го роди, да го отгледа, да го възпита и едва тогава да го пусне да върви по своя собствен път.

Няма какво да се лъжем. Непосилно ми се вижда за мъжа всичкото това. Разбира се – и той има пръст в цялата работа. Той е опората и често пъти – пътеводната светлина. Но не майчинството. Тая велика привилегия и благословия, най-голямата от всички отговорности.

Снимка: iStock

Представяте ли си какво щеше да е, ако ролите бяха обърнати – ако бащите кърмеха и сменяха памперси, докато майките гледаха мачове и пиеха бира. Такъв свят ми звучи като пълна утопия, но бих искал да си го въобразя за миг. Бащите да станат майки, та да видят какво е. Те да са домакини, перачки и така нататък. А съпругите им да им мрънкат на главата, че еди-какво-си не е свършено както трябва. Да видят и те какво е! Иначе не става.

Ин и Ян – съвършената формула, крепяща човечеството. Ева, създадена от реброто на Адам. Това е всичко. Още от самото начало е било предопределено – до мъжа ще има жена. И тя ще бъде и пролет, и лято, и есен и зима. Ще бъде цялата класическа музика. Ще бъде и дъжд, и дъга след дъжда. И безкрайност ще бъде – копнееща за мъжа тя да бъде само една...

Прочетете още от Росен Карамфилов:

• Лятото, което никой от нас не иска да свършва...

• За любовта, раздялата и празнините помежду им

• Жени, заслужавате оргазъм!

• Отворено писмо до Буги Барабата

• Спрете да се състарявате с приложения - остарявайте, когато му дойде времето