Жената е съвършеното същество. Нищо, че не знае какво иска. Това си мисля в този момент, докато си пуша цигарата в понеделник следобед и зная колко съм прав. В началото на любовния си живот, давах всичко от себе си да разбера жените. С времето се уверих, че съм се захванал с мисия невъзможна и престанах да правя опити.
Въпреки всичко са ми слабост. Колкото и да го отричаме, драги мъже, не сте ли съгласни, че без нежно присъствие, положението става поне два пъти по-кофти. Някои тук веднага биха контрирали с твърдението, че самотата била хубаво нещо и дори била необходима едва ли не.
Съгласен съм, че понякога това да си събереш мислите насаме помага в критични ситуации. Но понякога ги влошава също така. Всеки път, щом някоя от партньорките ми е искала „време“ или „почивка“, съм се оказвал сам в леглото за двама, заключен в страстна прегръдка с възглавницата си.
Ами това е – ако прекалиш – духаш супата. На нея хич не ѝ пука дали съжаляваш после, жените прощават трудно по начало. Камо ли изневяра или нещо от този род. Имах една такава бивша. Постоянно се пренавиваше като таймер на бомба. Дразнеше ми се за щяло и нещяло, правеше от мухата стадо слонове, непрекъснато си мислеше, че не съм ѝ верен, че мисля за други, че съм Дон Жуан и идиот, а аз наистина ѝ бях предан като лебед и в крайна сметка ми писна от нейните филми на ужасите и излетях през вратата с триста.
За същата дама написах кажи-речи три книги. Парадоксът е, никога не съм имал капчица понятие от начина ѝ на мислене и не съм си правил труда да ѝ схвана схемите. В даден миг схванах, че няма смисъл.
Сещам се пак за оная реклама по радиото:
Кои сме ние? Жените!
Какво искаме? Не знаем!
Но са прекрасни. И трябва да ги целуваме по-често и да ги обгрижваме повече. Защото те са като цветята. Ако не ги поливаш – увяхват. Красотата на розата се изгубва, ако не цъфти и не сияе. Тайната, струва ми се, всъщност се крие в следното – би било добре да внимаваме с думите. Защото те често нараняват.
От своя страна жените са крехки и същевременно разполагат с отлична памет. Затова нека да ги пазим, момчета. За свое и тяхно благо, нека ги обичаме такива, каквито са. Нека бъдем честни с тях, ако сме постъпили зле. Те може би ще ни простят. Или може би няма да ни простят. Нищо не се знае. Възможно е да последва скандал, а след него – секс за сдобряване. Или напускане. Повтарям – нищо не се знае с жените. Това им е привилегията. Това им е харизмата. Това им е чарът.
Как се очаква да устоим?!
Още от Росен Карамфилов:
- Играта на дългото събличане и краткото обличане в пробната на влюбването
- Животът не струва 5 стотинки, ако няма кой да те обича
- За да влезеш под чаршафите на една жена, първо трябва да влезеш в ума ѝ
