Целувката вероятно е най-високият акт на интимност. За някои хора е по-тежка от изневяра. Целувката е сливане на душите – за миг, а сякаш завинаги. Мислейки над това, веднъж си казах: да, жената е целувка, която не иска да бъде кратка. Колко истина има в тази метафора – за жената като целувка! Жената не иска да е от днес за утре, не иска да е от ден до пладне, не иска да е временно решение на вечни проблеми. Тя иска да бъде момиче, което лети с вятъра и вярва в красивите любовни истории. Дори във времето, в което те са почти невъзможни и най-вече тогава – тя вярва в тях.
Тук идват десетките въпроси. Наивна ли е? Глупава ли е? Прекалено добра ли е? Затваря си очите за реалността ли? Предпочита да живее в заблуда ли? С какво ѝ помага тая заблуда? Не знае ли какви са мъжете? Не са ли я тъпкали достатъчно, докато се научи да се изправя? Научила ли си е уроците въобще? Защо повтаря грешките си, не ѝ ли стигна болката?
Вижте я, сама е в бурята, върви без чадър и познайте къде отива. Ах, тая душица, милата тя, пак се върна при онзи идиот, който не беше за нея. Сега ще ви кажа защо се върна – защото копнее за внимание, а копнее за внимание, защото твърде дълго не го е получавала. Простички закони. Не на физиката, а на битието. Законите на неговата непосилна лекота.
Жената има други мечти. Мечти, от които мъжът рядко се интересува. И оттам идват всичките драми, които следват нататък. Дори да не разбира нейните мечти, мъжът не бива да ги руши. Напротив – той трябва да е до нея във всяка една от тях. Разрушиш ли една женска мечта, става верижна реакция и всичко отива по дяволите. Ако ще да си го градил с години, за секунда да се отплеснеш и може да е фатално.
Тая секунда невнимание се превръща в дълго страдание. Става късно. Стане ли късно – става друго. Стане ли друго – става кофти. Но нека се върнем на изначалната ми сентенция. За жената, която е целувка. Ако тази целувка е красива, тя заслужава да не бъде кратка. Не онзи, който я консумира, а самата тя. За нея е цялата поезия. За нея са изгревите и залезите. За нея е времето, което не знаеш как да използваш. Вместо да се чудиш какво да правиш – използвай го с нея.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Дарт Вейдър и тъгата зад маската на злото
- Науката да обичаш е изкуството да не нараняваш
- Детето в теб диша - пази го!
- Любовта – едно безкрайно даване
- Шамарът на Уил Смит - въпрос на достойнство
- Обичай жената в огледалото
