Вече минаха няколко седмици от раздаването на наградите „Оскар“, но големите критически фаворити от церемонията тепърва идват по кината у нас. „Зелената книга“, най-добрият филм за 2018 година според американската Академия, е по киносалоните в цяла България едва от миналия петък насам.
На пръв поглед лентата разглежда типично американска тематика, с която зрителите от нашите географски ширни трудно биха могли да се идентифицират. Сюжетът е базиран на истинска история и е фокусиран върху приятелството между чернокож музикант и белият му шофьор от италиански произход във време на законна расова сегрегация в Съединените щати.
Но поне според мен лентата може да докосне и ангажира емоционално зрителите в която и да е страна на планетата, и то не заради безспорните си художествени качества, а заради простичкия, прозаичен факт, че има двама превъзходни, известни, разпознаваеми изпълнители в главните роли.
Това са Махершала Али и Виго Мортенсен и вторият от тях е предметът на тази статия.
Всичко в личността на Мортенсен е запомнящо се. Родителите му са датчанин и американка и името му, както и странно екзотичните му черти, са отражение на смесения му произход. Кариерата му започва още през 1985 година и представлява бавно катерене през ешелоните на американското кино и различни поддържащи роли във филми като „Аленият прилив“ и „Перфектно убийство“.
Но катеренето свършва в началото на новото хилядолетие и Мортенсен най-после достига върха с ролята на Арагорн в трилогията на Питър Джаксън „Властелинът на пръстените“ по едноименния литературен шедьовър на Джон Толкин. Виго е убеден да приеме амплоато, което почти отказва, от своя син.
Снимките на трилогията отнемат повече от година от живота на Мортенсен и са арена на повече от една любопитна случка. При заснемането на заключителните сцени от първия филм, „Задругата на пръстена“, актьорът е принуден да спасява, ако не живота си, то поне здравето си със своя меч.
Във въпросната схватка дубльорът Лорънс Макаоре, който играе урук-хая Лърц, е трябвало да уцели с кинжала си дървото зад Виго и кадърът да изглежда така, сякаш Арагорн е избегнал на косъм смъртта. Но заради огромната си маска и многото грим, Макаоре всъщност е хвърлил кинжала си право към Мортенсен, който инстинктивно отбил атаката със собствения си меч.
Както се вижда в сцената, Питър Джаксън постъпва като всеки добър режисьор и оставя спонтанния подвиг в завършения филм. Но това не е единствената автентична опасност, през която преминава Виго Мортенсен в ролята на Арагорн и която остава заснета в трилогията.
В сцената, в която героят и неговите спътници Леголас и Гимли стигат до погрешното заключение, че приятелите им Мери и Пипин са мъртви, режисьорът Джаксън кара Мортенсен да изрита от отчаяние един от шлемовете на полесражението в посока към камерата. Актьорът прави няколко поредни дубъла и, според Джаксън, съумява да изрита шлема все по-близо до камерата с всеки следващ опит.
Но при един от тях, Виго надава по-болезнен вик, от който и да е предишен дубъл и дори пада на колене. Няколко часа по-късно, едва в края на снимачния ден, става ясно, че Мортенсен е счупил няколко от пръстите на крака си във въпросната сцена. Последвалата му реакция остава в завършения вариант на „Двете кули“.
Но встрани от всички забавни и опасни инциденти, с които е изпъстрено създаването на „Властелинът на пръстените“, актьорът кара света да се влюби в неговия Арагорн със съвършен актьорски самоконтрол и умерена доза чар във всички подходящи моменти. Персонажът е създаден от Толкин по модела на Исус Христос, фигура на спасител, който дълго време отказва да седне на полагащия му се трон, за да помага на хората непосредствено и директно.
Арагорн дори е описан със сходни физически характеристики като Божия син. Подобен образ лесно може да накара несигурни актьори да залитнат в преиграване, но не и Виго Мортенсен. Неговият Арагорн е съвършена личност за пример, с деликатно изразени душевни нюанси и вътрешен конфликт, и с повече красноречиви жестове и мимики, отколкото реторика и театралничене.
Ролята превръща Мортенсен в световна звезда. Но той отказва да се отдаде на популярността си с главни роли в други касови проекти, за които би спечелил десетки милиони долари. Вместо това актьорът оформя успешно сътрудничество с култовия режисьор Дейвид Кроненбърг, с когото са работили върху три проекта дотук, всеки от които може да се препоръча за гледане с лекота.
Заглавията са „Тъмно минало“, „Източни обещания“ и „Опасен метод“, като вторият филм донася на Виго и първата му номинация за „Оскар“, но другите му две превъплъщения са не по-малко впечатляващи. Между съвместните си проекти с Кроненбърг актьорът участва в също толкова добре приетите „Апалуса“ и „Пътят“, в които си партнира с имена като Ед Харис и Чарлийз Терон.
До голяма степен можем да обобщим, че в десетте години между 2001-ва и 2011-та Мортенсен няма слаба роля. Началото на настоящото десетилетие е доста тихо в кариерата на актьора, който се снима в по-слабо разпространени проекти и някои критически провали като „По пътя“. Но през 2016 година Виго се завръща в светлината на прожекторите с нова номинация за „Оскар“, този път за главната си роля в драмата „Капитан Фантастик“.
Лентата показва историята на семейство, което води изолиран живот от цивилизацията, водено от своя патриарх, когото именно Мортенсен изиграва. Сценарият позволява на актьора да демонстрира забележителния си артистичен диапазон с персонаж, който е едновременно арогантен и нетърпелив, но и също толкова любвеобилен и топъл.
Това ни довежда и до наши дни, дни, в които Виго продължава да е на върха на професията си с трета номинация за „Оскар“ и безупречно представяне в „Зелената книга“, където е неузнаваем с издутия си корем и италианския си акцент. Заразителната му химия на екрана с Махершала Али може да накара всеки зрител да забрави или просто да игнорира твърденията, че героите им изобщо не са били приятели в реалния си живот, и да стиска палци за благополучната им съдба.
Актьорът е точно на 60 години в момента и можем само да гадаем накъде ще поеме в професионалния си път оттук насетне, но бидейки фенове на седмото изкуство, можем само да повторим думите, с които Боромир се обърна към персонажа му Арагорн във „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ секунди преди да издъхне: „Бих те последвал, братко мой... приятелю мой... кралю мой!“.
