Здравословно състояние на егото

26.05.2019 17:00

Не съди прекалено строго.

Който твърде съди другите, губи способност да се вгледа в собствените си слабости. Никой не е съвършен, никой не е обречен на вечност. Трябва да се учим да живеем в пълен синхрон с останалите, защото ни е дадено да съществуваме заедно. Ние сме социални животни и не можем без одобрението на другия.

Още от Авторите

В трудни моменти полагаме глава на нечие рамо, а възторзите празнуваме съвместно. Няма как да останем щастливи, ако се взираме прекалено в чужди животи. Всеки греши. Както казва най-мъдрата книга, нека който е безгрешен, хвърли камъка пръв. Да живеем заедно, е дар. Грешките на останалите са поуката, която трябва да вадим за собствените си недостатъци. Емпатията гради, лошото отношение винаги е разрушително. Ако се усмихнем на продавачката в магазина, тя ще ни отвърне със същото – опитайте и ще видите колко по-лесен става денят.

Добродетел е да бъдеш търпелив.

Наша поговорка казва, че който много бърза - бавно стига. Друга пък обобщава, че бързата кучка – слепи ги ражда. Ако се замислите, ще видите колко правилни са те всъщност. Нагласата ни нещата да се случват тук и сега е пагубна за собственото ни здраве. Търпението е мъдрост. Не преценим ли спокойно аргументите „за“ и „против“, обричаме се на изолация, каквато после трудно можем да си простим. Защото другите не са длъжни да търпят прищевките ни. Останалите хора имат право на мнение, колкото и ние. Любовта е взаимен процес или поне би трябвало да бъде. Не е нужно да изискваме обич, важно е да даваме такава и да бъдем готови да посрещнем в прегръдките си точно толкова любов, колкото сме заслужили.

Не се оплаквай прекалено.

Малцина са хората, на които можем да разчитаме в трудни моменти. Приказка – приказка отваря. Искате ли най-близките ви приятели да ви засипят с разсъждения за това, как да решите определен проблем? Едва ли. Всяко нещо, което зависи от нас, може да бъде поправено. Ако е обусловено от обективни фактори, вън от възможностите ни, не си струва да страдаме. Животът наистина ни предоставя изпитания, колкото можем да понесем. Да занимаваме другите със себе си, е проява на слабост, която отчуждава. Няма смисъл да се оплакваме от каквото и да било, ако решението е в собствените ни ръце.

Не стой в отбранителна позиция.

Егото изпитва страхове, които ни карат да браним себе си, без да сме заплашени от някого или нещо конкретно. Какво толкова ще се случи, ако имаме смелостта да признаем, че и ние притежаваме слабостите, които прозираме у другите!? Угризенията, чувството за справедливост и тъга, любовта и омразата са универсални за всички ни. Винаги ще се случи да бъдем обвинени за едно или друго, не сме застраховани, че ще ни се припише прегрешение, каквото вероятно не сме извършили. Важното е достойно да обосновем конкретното си действие или бездействие, казаната или премълчаната дума.

Научи се да прощаващ.

Да поискаме прошка, е проява на дълбок морал, но да простим от сърце, е смисъл да продължим спокойно живота си. Вярвайте, че най-доброто предстои и след всяко разочарование търсете смисъл в запознанствата, които ще ви се случат по пътя. Следващата крачка е приближаване към битие, което със сигурност става по-леко след поредното „Прощавам ти“.