Милица Гладнишка
Приятели на Edna.bg, за нас е удоволствие да ви представим поредната изненада в рубриката "Колонката на" - актрисата Милица Гладнишка. Неподправена, искрена и изпълнена с добро настроение, тя е новият ни гост автор, чиято първа статия можете да прочетете в следващите редове:
Доооброоо утрооо, Софияяя!
Ставаш.
Мозъкът ти ври заедно с кафето. Цяла нощ те е боляла глава и в нея неспирно се върти едно и също парче "Стъпка напрееед.." Цяла нощ!
Сядаш зад волана с душа на бясно куче и с още по-страшно изражение тръгваш към работата. Всеки ти е враг. Всеки ти пречи. Всеки е "излишен".
Рязко се превръщаш в „коренячка софиянка“, въпреки че майка ти е от Скопие, а баща ти - от село Септемврийци. Така че - да си ходят по родните места и изобщо "Да се свършва с тоя свят вече!"
Пристигаш на работа. Колежката пак закъснява, но не и ти. След 30 минути идва, а понякога и не идва.
Сядаш на стола, записът започва и потъваш в монитора. Филм с Ал Пачино. Преводът – куц.
Ал Пачино излиза от стаята, след малко се връща и другият герой казва: "He`s back", но на български четеш: "Гърбът му"…
После озвучаваме "Америка търси талант" и Хайди Клум е във възторг: "Good job", а на български четеш: "Евала"!
След първата смяна, замаяна от недостига на въздух в студиото, следва кратък обяд с много дълъг избор.
Здравословно смути ли да си взема или тройка кебапчета? Абе, я едно агнешко с ориз!
Агнешко?! Но това е бебето на овцата... Не, без месо! Отглеждат животните в ужасни условия, после ги колят без никаква милост, гледала си клипчета.
Не! Без месо!
Тогава сирене по шопски. Ох, ами кравите? Дето ги доят с ония машини! Не, без сирене!
Значи хляб… О, той е ГМО и е с мая, и е пълен боклук! Ох, нямам време, дайте ми един кроасан. От опакованите, с много консерванти.
Да, и ще си взема едно кафе с хлебарка от машината!
Връщаш се за втора смяна. Какво? Пак няма пари? Е, не! Почти година стана! Ще напусна! Не мога! Правя ремонт.
Край на смяната. Тръгваш си. Задръстване, викове, гняв… Абе, война!
Прибираш се, хапваш нещо от тавата. Вкусно е. Сядаш пред телевизора.
Крясъци, убийства, катастрофи, простати, които алармират, гъбички… Ооо, те са навсякъде, те са се инфилтрирали дори в прозорците. Трябва да ги изрежа до появата на здрав прозорец! Пак крясъци, риалити предавания... Някой ти говори, пречи ти да чуеш телевизора.
Ти крясваш: "Млъкни! Не чувам телевизора!"
Тишина.
Баба ти е опекла тиква и те пита дали искаш печена тиква с мед и канела.
Баба ти, която е на 90 години, ти е опекла тиква… и те пита…
А ти искаш да чуеш какво ще каже телевизора…
Е, това не е ли грозно?
Автор: Милица Гладнишка
* * *
Прочетете още от рубриката "Колонката на..." в Edna.bg:
* * *
Пишете на Милица Гладнишка на edna@netinfocompany.bg.
