Защо се провалят бедните хора или направи първата крачка

23.01.2018 12:30

Сигурно сте чували името на един от най-вдъхновяващите съвременни предприемачи на планетата - Джак Ма.

Историята на китайския милиардер прилича на приказка.

Разбира се, ако не съществуваха фактите.

През 2000 година, роденият през 1964 г Джак Ма е учител с много скромни финансови възможности. Заплатата му е около 15 ЩД на месец. През 2013 година The Financial Times обявява китайския бизнесмен за “Човек на годината”. През 2017 година “бащата” на империята Alibaba Group, и неговите нетни активи се оценяват на 37.9 млд щатски долара.

Днес Alibaba Group контролира 80% от електронната търговия в Китай. Две трети от покупките се разплащат чрез системата Alipay, чиито годишен оборот е над 148 милиарда ЩД. В Китай компанията на Джак Ма развива шест търговски сайта и притежава пакета на китайския еквивалент на Фейсбук - Weibo, чиято месечна аудитория е около 156.5 милиона потребители.

Книгите на Джак Ма се разпродават със скоростта на светлината. Една от хитовите му книги е: “Никога не се предавай. Историята на AliExpress”.

Мисля, че еманацията на неговия успех се съдържа в един от любимите ми негови цитати:

Най-трудно се задоволяват бедните. Ако им дадеш безплатно, мислят че е капан. Ако им кажеш, че е малка инвестиция, те ще кажат, че не може да се изкара много.

Кажи им да вложат много, ще кажат няма пари. Кажи им да опитат нови неща, ще кажат нямат опит. Кажи им: това е традиционен бизнес, ще кажат: трудно е да се пробие. Кажи им, че е нов бизнес модел, ще кажат, че е мултилевъл маркетинг. Кажи им да отворят магазин, ще кажат, че е заробващо. Кажи им да стартират нов бизнес, ще кажат, че нямат познания.

Те имат нещо общо: обичат да се допитват до Гугъл и да се вслушват в съветите на приятели, които са също толкова отчаяни като тях. Мислят повече от университетски преподавател и правят по-малко от слепец. Просто ги попитай, какво могат да правят. Няма да могат да отговорят.

Моето заключение: вместо сърцата ви да бият по-бързо, защо просто не действате малко по-бързо? Вместо да мислиш за нещо, защо не направиш нещо?

Бедните хора се провалят поради една обща черта: целият им живот е свързан с чакане."

Не разказвам всичко това, за да напомня за сковаващите страхове, които пречат да реализираме мечтите си, а за да отворя една тема, която ми се струва много важна за хората в нашата страна.

Лично съм се убеждавала неведнъж, че у нас много трудно хората се решават.

На каквото и да било.

Трудно се осмеляват.

Поне тези от нас, които безкритично са минали през пионерската организация и комсомола. Там нещо се случваше. Нещо, което отрязваше крилете и сковаваше желанието да опиташ. Култивираха се страхове. Страх от евентуалния провал, от другарския съд, от упреците до черната дъска. Дори от проявите на индивидуализма, толкова характерен за всеки, който иска да промени себе си и света.

А как да промениш света, ако си като всички останали?

Няма как.

Затова трябва да се осмелиш. Трябва да спреш да чакаш. Да овладееш страховете, че ще имаш проблеми, че можеш да се провалиш. Да си повтаряш, че не проблемите ти те характеризират, а начинът, по който се справяш с тях. Да не забравяш, че провалът всъщност донякъде е приятел, че не е толкова важен, по-важно е как и кога ще се изправиш след него.

Колективни организации като пионерската и комсомолската не само не учеха на осмеляване, а постигаха точно обратното. Затова понякога толкова трудно се разбираме с децата си, които живеят в съвсем друга среда.

Не зная дали сте гледали последния сезон на ВИП Брадър, в който МегЗ - младо момиче - след като над 10 часа беше вадила вода от басейна, докато всички останали обсъждали я Съквартиранти вече спяха, обясни защо не може да се откаже.

Тя каза нещо много важно - че не може да предаде сама себе си, защото ако веднъж се откаже, винаги ще се отказва.

Тази позиция много ми харесва. Към нея ще добавя и твърдението на Джак Ма:

“Няма нищо по-лошо от това да се откажете от амбициите си. Оставяйки работата си недовършена, вие не само признавате поражението си, вие се отказвате от самите себе си!”

Още от Миглена Ангелова в "Колонката на":