В наши дни сякаш не може да мине и една седмица, без която да избухне дебат в Интернет относно качествата и стойността на един или друг главен женски персонаж в определен филм или сериал. Вбесяващото за всеки здравомислещ човек – който, бидейки трезво разсъждаващ, обикновено стои отстрани и просто наболюдава нелепия дебат – е колко политизиран е всеки такъв масов онлайн разговор и колко малко общо има с есенцията на проблема.
От едната страна на виртуалната барикада веднага застават тези, според които главни женски герои съществуват само в името на политическата коректност и в естествени обстоятелства те биха били мъже, а от другата страна им опонират тези, според които жените в киното са безгрешни, перфектни и оправдани във всяка своя екранна постъпка на 100 процента. Истината, разбира се, е по средата.
И тя всъщност има твърде малко общо с пола на съответния персонаж. Ако човек просто реши да анализира в малко по-голяма дълбочина персонажите, които извикват антипатия или симпатия онлайн, бързо ще установи, че основните елементи зад това възприятие са типични черти за който и да е добре или зле изграден главен герой в художествена творба, независимо от пола.
Да вземем за пример героинята на Marvel Studios Карол Денвърс, изиграна от носителката на „Оскар“ Бри Ларсън във филма „Капитан Марвел“ от 2019 година. В скорошно интервю актрисата бе запитана дали ще играе персонажа отново след продължението на „Капитан Марвел“, което ще излезе през юли 2023-та. В отговор тя заяви в характерния си меланхоличен стил „Не знам... някой иска ли да го направя отново [да ме види отново да играя Капитан Марвел?]“.
Ларсън визира широкото негативно възприемане на представянето ѝ в главната роля, което бързо бе приписано на сексистко поведение, антифеминизъм и един куп други политически обвързани фактори. Актрисата е известна като защитничка на редица феминистки каузи и критикува малкия брой жени сред филмовите критици в Съединените щати дни преди премиерата на „Капитан Марвел“.
Не отричам, че немалко от хората, атакували представянето на Ларсън в амплоато на Карол Денвърс, по всяка вероятност са били разгневени поддръжници на крайно десни политически каузи като гласоподаватели на Републиканската партия в САЩ и зрители на телевизия „Фокс Нюз“. Но ако някой си въобразява, че това е цялата или дори основната причина за критиките към филма, то дълбоко се заблуждава.
Не обичам да афиширам собствените ми обществени позиции, но предвид темата на настоящия текст, просто няма друг начин. Аз не се числя сред гореспоменатите гневни люде, които вдигат кръвно налягане при споменаване на думичките „граждански права“. Отгледан съм в традиционна семейна среда на пълно равноправие между половете. Никога не съм бил с идиотската нагласа, че нещо, каквото и да е то, се полага някому просто защото е мъж.
Пиша за сайт, който се казва Edna.bg, от вече шест години, и съм посветил голяма част от текстовете ми именно на изключителни жени от света на киното: както измислени, така и съвсем реални.
Нямам нищо против Бри Ларсън, нито каузите, които защитава. Даже подкрепям почти всички от тях въпреки арогантния тон, който използва в повечето си публични изказвания, било то в писмен или устен вид.
Но героинята ѝ Карол Денвърс е ходещо олицетворение на дефиницията за думата „антипатичен“. Една част от вината за това пада върху плещите на самата Ларсън и вялото ѝ, безжизнено, апатично, античаровно представяне в ролята.
Актрисата дори направи едно от най-нелепите си изявления покрай премиерата на „Капитан Марвел“, питайки защо от женските главни герои се очаква да се усмихват и посочвайки, че според нея такова нещо не се изисква от мъжете в централни роли.
Ако госпожица Ларсън просто въведе думичките “Tom Cruise” в уеб търсачката Гугъл, ще види осем снимки на Том Круз, без даже да мърда мишката на компютъра си. На всяка една от осемте снимки легендарната филмова звезда е усмихнат до уши.
Резултатът за Брад Пит е осем от девет. За Джуд Лоу, колегата, с когото Ларсън дели екрана в „Капитан Марвел“, резултатът е пет от осем.
Как, за Бога, е възможно нещо толкова елементарно като човешката усмивка да се превърне в плод на дебат относно сексизма във филмовата индустрия?! Що за съвършена глупост?! Холивудските звезди се усмихват... защото са холивудски звезди! Девет от десет измежду тях са безкрайно щастливи, че са на червения килим, че са на постер на високобюджетен филм, че имат работa, отлично платени са и са на върха на професията си!
Не е справедливо, че давам само примери с мъже, ли? Окей, нека госпожица Ларсън потърси в Гугъл нейната партньорка в споделаната филмова вселена на Marvel Скарлет Йохансон. Усмихната е на шест от седемте нейни снимки, които излизат на секундата. Искате доказателство, че това все пак не е абсолютно задължително, ли? Нека потърси друга дама от филмовата вселена на Marvel – младата Зендая, една от суперзвездите на TikTok поколението.
Тя е широко усмихната само на една от снимките, които се появяват в Гугъл до името ѝ, но това не е довело до отрицание на актьорските ѝ способности, гражданските ѝ позиции или физическите ѝ качества. Напротив, Зендая е масово обожавана, и то с основание, аз самият изчаквам да излязат още няколко филма с нейно участие преди да посветя текст на таланта ѝ и изгряващата ѝ кариера.
Истината е, че много малко хора харесват Карол Денвърс в изпълнение на Бри Ларсън, тъй като персонажът е написан по елементарен начин от сценаристите на „Капитан Марвел“. Тя има по-малко моменти на слабост или уязвимост, била тя физическа или емоционална, от нелеп екшън герой на Стивън Сегал или Жан-Клод Ван Дам от 90-те години. Това ли е целта на феминизма, да превърнем главните женски герои в карикатури?
Говорим си за...
Всеки обичан герой в попкултурата, независимо дали е мъж или жена, независимо дали е измислен образ или дори реално борещ се да постигне дадена цел човек, се изправя пред предизвикателства, в един или друг момент е поставен в безизходица, показва личностно израстване, овладява способностите си или демонстрира друга тяхна страна. Герои като Карол Денвърс или някой от персонажите на Стивън Сегал от 90-те години просто минават през препятствията като валяк.
Единственият вариант такъв привидно перфектен образ да спечели симпатията на публиката е чрез голяма доза съвършено пласиран хумор. Такъв в „Капитан Марвел“ няма. Сценарият, в комбинация с неадекватната игра на Бри Ларсън в главната роля, са същинско престъпление срещу комиксовия персонаж на Капитан Марвел, на чието физическо описание актрисата пасва идеално... но дотам.
Ала да оставим Бри Ларсън на мира. Нека обсъдим за момент героинята Галадриел от широко дискутирания сериал на Amazon „Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“. Тя е добре познат персонаж, била е пресъздавана на екрана и преди, и то от носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет. В сериала тя се играе от 33-годишната уелска актриса Морфид Кларк.
Сценарият дотук я представя като арогантна, досадна, вкопчена яростно в идеята, че всичко ѝ се полага и всеки е по-слаб или по-глупав от нея. Феновете на творчеството на Джон Толкин, които са изчели всички негови завършени произведения, та и „Недовършени предания“ от неговия син Кристофър – тоест, хора като мен – могат на теория да оправдаят такова поведение.
В момента на сюжета на сериала Галадриел вече е живяла хиляди години, преживяла е войни и многобройни лични загуби, в действителност притежава изключителна мъдрост и умения отвъд тези на почти всеки свой съвременник от която и да е фантастична раса. За човек, който е наясно с тези факти, поведението ѝ може да бъде обяснено, макар и Толкин в нито един момент да не описва Галадриел като толкова силова и гневлива личност.
Но не всеки зрител е длъжен да знае всичко това. За повечето от тях тази Галадриел е просто доста арогантна млада жена, която е преминала през много малко изпитания пред зрителските очи и автоматично генерира антипатия с поведението си. И не, това не е сексизъм. Можете ли да си представите сценарий, при който Маверик, главният герой на Том Круз в „Топ Гън“, не беше изгубил най-добрия си приятел и беше постигнал всичко, оставайки си дразнещо самоуверен младок?!
На кого би се харесало подобно нещо? Какъв е изобщо смисълът от подобна история, къде е еволюцията, къде е художественото пътуване на героя? Каква е поуката? Отговорите на тези въпроси конституират един добре написан главен герой, а не пола му, колко често се усмихва или какви подвизи е извършил преди зрителят изобщо да се запознае с нея или с него. И ако някой си въобразява, че в модерното кино не съществуват такива от женски пол заради тесногръдието на мъжките зрители, то нека прочете този мой текст ► Пет касови филма, които помитат всичко със своите силни главни героини
Прочетете още:
- Четири перфектни екранни двойки от 21 век и какво ги прави такива
- Перфектна комбинация от трилър и комедия: Сериалът, който трябва да гледате
- Вечният Брад Пит: Близо до пенсия или до върха на Холивуд?
- Всички обичат Стив: Пътят на един истински герой в Stranger Things
- Носталгията в киното и телевизията - най-сладкият опиат за сърцето
- Как човечността се завърна в „Междузвездни войни“
