На изборите всеки от нас е гласувал за някого. Това е важно и според мен задължително. Гласували сме, защото има защо. Но се замислих, кога и защо гласуваме за себе си. Кога избираме себе си. Кога казваш „Да!“ на себе си ? Не знам за теб, но знам за мен. И се оказа лесно да се избереш. Не, защото сме лесни.
Избирам себе си, защото съм нормален. Не съм претенциозен, не съм веган, не съм био, еко, не протестирам заради факта, че гората се разлиства, и не съм обиден на обществото, за...абе все за нещо. Нормален съм. Пия ракия вечер. Домашна, прави я баща ми. Или сръбска. Внася я братовчед ми. Понякога съм тъжен, по-често не съм. Няма пари. Не толкова, колкото бих искал.
Работя много. Никога не си гледам часовника кога ми свършва работния ден, защото работата не е линейна величина, а нещо, което трябва да се свърши. Плащам данъци. Всичко и в пълен размер. Не искам да ми ръкопляскат. Това отговаря на моите критерии да не си мизерник и дзифтар. Не мрънкам и не се оплаквам, че бих правил нещо, ако някой би направил нещо за мен. Не. Правя всичко, каквото мога. Ставам рано. Опитвам се да си лягам рано. Не успявам. Псувам, когато гледам мач, псувам и когато карам кола.
По-скоро съм политически некоректен, но и възпитан. Ако видя една грозна жена по улицата, няма да ѝ кажа, че е грозна, защото е невъзпитано, ще я обидя и ще накърня достойснтвото ѝ, но няма да ѝ кажа, че е „красива по свой начин“ или нещо друго, което просто не е истина.
Аз съм бял, хетеросексуален българин с малко по-патриархални разбирания. Това не означава, че не приемам различните със своите различия. Приемам ги. Но ги приемам във функцията, в която са, а не заради това, което са.
Тоест, един гей може да е прекрасен доктор или инженер и аз вярвам, че в случая неговата суперсила е доктор или инженер, а не гей. Не мисля, че хората с различна сексуална ориентация имат нарушени права. Всеки от тях има право на свобода, собственост, външен вид и стремеж към щастие и категорично никой не трябва да ги съди за това, че са избрали своя път. Категорично. Но не приемам и задължително да утвърждавам техния избор с въодушевление и патос, сякаш сме спечелили войната.
Приемам, че жената може да прави, каквото си поиска, да се развива, да работи повече от мъжа, да печели повече от него и да е по-високопоставена в йерархията от него. Винаги, когато поиска, и само когато поиска, а не заради регламент.
Гледам децата и не мрънкам за условита в детските градини. Първо – условията в детските градини са супер! Бил съм в чужбина и всеки път, когато видя детска градина там, си давам сметка, че нашите са космос.
Пътувам в градския транспорт и не мрънкам, че е мръсно, бавно, претъпкано и че билетчето е 1.60. Каквото е, това е. Първо не е мръсно, не е бавно, понякогта наистина е претъпкано, а освен билети има и карти, които са ми тамън. Ненавиждам мрънкането.
Знам, че е много трудно, направо невъзможно да обясниш на някого, че е добре, ако той не усеща, че е добре, но и не приемам да ми обясняват колко съм зле, когато аз самият не се усещам така.
И аз съм бесен на нашите, че загубиха от Англия с 0:6. Не защото загубиха така, а защото играха така. И съм бесен на шепа „олигофрени“, които ни оставиха петно в репутацията на прилична футболна публика.
Имам три кредита, а скоро ще взема и още един – ипотечен. Имам своите страхове как ще ги плащам, ама какво да направя!? Няма да оставя страха, че нещо може да стане, да сковава действията ми и да не ме остави да правя нещата, които искам да станат. Застраховал съм си кредити, за да не оставям пасиви и котви на децата си, и това е. Повече не мога да направя. Не мога да влияя дали няма да ме уволнят, дали няма да се разболея, или дали няма да умра.
Пишете на Симеон Колев на edna@netinfo.bg.
Прочетете още от Симеон Колев:
- 14 години робство или кога порастват децата ни
- Какво ще правят принцесите през септември. И след това
- Децата ни са полово натурални, а не полово неутрални
- Подценената драма на зарязаната дама
- Мястото на разврата е вкъщи!
