Намирисва на пролет и това е чудесно време да започнете да зарязвате. Например – лозето. Кампанията е инспирирана от майка ми, която вдигна нос към възстарата лоза на двора и каза, че е  много грозна. Обяви атака от съседка-агроном, която да ме напътства. Съседката обаче мъдро си беше поканила гости и  купонясваше, както си бива на празник. Зарязана на свой ред от специалистите,  се насочих за съвет към Youtube.

Попаднах на клипче от 2.30 сек. и реших, че е добре за прощъпулник в лозарството. Защото с винарството отдавна съм на „ти“.  Във видеото млад наточен градинар, по плътна брандирана дрешка, обяснява как се извършва резитбата по метода Гуйо. Наблюдавам внимателно, защото около този юначагата хвърчат ненужни пръчки като от дъскорезница и вае ствола на лозата като скулптор - Мадоната. Успявам да хвана обаче главното: оставя се една основна плодна пръчка, всичко останало – под ножа.

Изправям се храбро на дворната маса, косата на кок, обувките горе-долу равни. Хващам ножицата си за трева и поглеждам смело нагоре. Доста пръчки ми се виждат излишни, ама и тая лоза освен че е стара, не е и случила на стопани. Обрасла ви казвам… Започвам да мъча първата сухотевина срещу мен, но тя явно разбира, че не съм с правилната ножица и само ми се кифли и усуква. 

Зарязвам тази работа, не лозето, а екшъна и се хуквам към пазара. В железарията няма такива уреди, но ме отпращат към домашни потреби. Там, между легените се озовавам в сложен избор от 3-4 лозарски ножици и грабвам най-купуваната, естествено. Към тях добавям лейка в голям размер, синя, защото съм от Левски. Ииии – по-нататък деня ми се случи различно и много прилично, чак разкошно, така че забравих и за лозата, и за ножицата,  и за зарязването.

Обаче! Тази единствена плодна пръчка от толкоз сухотевина около нея не ми излиза от ума. Суперменът от мрежата избра една, заряза всичко останало и така на още около 200 – 300 лозички.

И се замислих за пролетното зарязване. Заменете го с чистене, ретроградната Венера за преосмисляне и ред други начала, които започват да никнат с кокичетата.

Имаме и ние едно 20-30 животонасаждения, които дават плод, искат грижа и си чакат майстора. Зарязването всъщност е оставане. Да махнеш излишното, за да дава плод важното си е основен избор.

Да го направим, предлагам аз. Имам една голяма лейка и една лозарска ножица в багажника на колата си. А в багажника на къщата, живота и ума с имам много лейки и ножици.

Сега му е времето да решим коя е плодната пръчка и какво да зарежем, за да не й пречи да расте и връзва.

Още от Ива Дойчинова:

• Да се върне Uber! (или неволите на Edna жена, когато се случва да остане без кола)

• Тате, стига ли ти пенсията?

• Западът е провинция, ако се вгледате обективно: какво им липсва на шотландците, което ние го имаме в изобилие

• Животът е изразено желание

• Най-важната среща

• В България обслужването е отмъщение