Прощавайте, но животът не се мери с броя на моментите, в които ти спира дъха. Силно вярвам, че животът се мери с броя на моментите, в които дишаш спокойно. Единствено тогава човек може да се наслади на малките неща в живота, които всъщност придават цвят в на ежедневието.

Да, когато дишаш спокойно, животът е прекрасен. Не, удивителен е! Само тогава може да усетиш цялата му прелест, която е около теб тук и сега. Тя е в малките неща. Не става въпрос за малките къси поли на жените, нито за малките и скъпи бижута, въпреки че радостта от тях съответно при мъжете и жените изобщо не е за подценяване. Тук говоря за малките жестове на внимание. Да подариш цвете, да се усмихнеш някому, да  му помогнеш. Или да обърнеш внимание на дъжда, птиците, изгрева, залеза… Кога последно ги видяхте?

Когато дишаш спокойно, животът е прекрасен. Само тогава може да усетиш истинското удоволствие от него. Колко често ви се случва да пътувате с автомобил? Винаги в такива ситуации нещо не е наред – колата ви е малка или стара, трябва да се поправят някои от частите, гумите не са ви сменени, а на всичкото отгоре в момента сте в задръстване и навън вали дъжд. В това положение имате два избора – да излезете от автомобила и да ходите боси под дъжда или просто да останете нещастни, мрънкащи и недоволни. Поемете дълбоко въздух, изправете глава и вземете правилния избор.

Примерът с автомобила в дъжда е една метафора на ежедневието ни. Винаги имаме избор да бъдем позитивни или негативни в него. Не винаги обаче успяваме да направим този информиран избор, защото не си позволяваме да дишаме спокойно.

Или сме задъхани да гоним щастието си, или вече нямаме въздух да му се порадваме, когато го стигнем. А то, щастието, винаги е пред нас и във нас. Въпросът е да успокоим дишането, за можем да го видим и да му обърнем внимание. Ние обаче не правим така. Все чакаме да дойде нещо - петък, лятото, парите, любовта. А те са пред нас. Нима не можем да бъдем щастливи в някоя зимна сряда? Можем, разбира се.  Стига да се научим да се наслаждаваме на сегашния момент.

Снимка: Thinkstock

Когато дишаш спокойно, всеки миг е безценен и уникален. Тогава усещаш как всичко случващо се наоколо, дори най-незначителното, придобива огромен смисъл. И животът става все по-красив. Най-красивите момента са тези, в които откриваш красотата пречупена през твоите очи. Тогава тя е най-сладка, защото е само твоя. Дори не е необходимо да я споделяш с друг.

Колко често всъщност ви се случва да дишате спокойно? Кога за последно спряхте, просто да подишате, а не за да се възстановите от запъхтяването? Давате ли си въобще сметка, че последно време дъхът ви спира не заради удивление, а от възмущение?

Опитайте бавно да поемете въздух и още по-бавно да издишате след това. Повторете упражнението още пет пъти. Добре се чувствате, нали? А сега излезте боси на улицата. Просто така, без причина. Усмихнете се, поиграйте с децата в парка, вземете им по един сладолед.

И дишайте спокойно.

Когато дишаш спокойно, всички мигове са прекрасни. Още по-добре – те са лично твои и никой не може да ти ги вземе.

Снимка: Thinkstock

Още от Тодор Капитанов:

• Беден ли е, не ми го хвали

• Защо мъжете не си падат по добри момичета

• Писмо до бъдещата ми съпруга...

• 5 лесни за прилагане хитрости, с които гарантирано ще блеснете на първа среща

• Ако срещнете вярна жена, поискайте ѝ автограф

• Ужас! Жена ми иска да чистя