Александър Петров
За пръв път ми се наложи да изпратя статията си в Edna.bg по традиционната поща – затова идва и с леко забавяне. Също за пръв ми се наложи и да я пиша на ръка – с помощта на лист и химикал. А най за пръв път пък ми беше да създавам текст под открито небе, защото закрито вече не можех да си позволя. Защо ли? Защото намаленията покрай черния петък достигнаха и моето домакинство. Ако трябваше да се измисли слоган за текущата ми ситуация, той щеше да гласи нещо такова:
„Само сега и през целия месец – вместо топъл дом, получавате кашон в градинката пред него!“
В интернет пише, че понятието черен петък води началото си от колапса след финансовата криза в САЩ на 24 септември 69-та, което тогава се падало в петък. Другата версия пък е, че наименованието „черен“ идва от записките, които си водели търговците на дребно – те нанасяли в своите тефтери с червен цвят загубата, а с черно – печалбата.
Черният цвят започвал да преобладава по време на пазаруването преди коледните празници, а някой находчив американец преценил, че трябва да се създаде официален ден за старт на това пазаруване, белязан от намаления. Ден, който днес е известен като „Черен петък“ и в своята същност и родина, той се отбелязва в последния петък на ноември – ден след Деня на благодарността в САЩ. В България обаче сме много по-находчиви от американците, защото
тук цяла седмица преди черния петък е… черен петък.
А знаете какво става обикновено, когато има намаления – хората си купуват неща, само защото са на оферта, а не защото им трябват или пък някога биха грабнали окото им. Когато попитах моята приятелка защо точно сега посред зима ѝ е притрябвал слънцезащитен крем, тя ми отвърна, че бил намален с 60%. Ами, нормално да е намален! Навън се разхождат бели мечки! Сякаш табелката „до 70% OFF“ прави чудеса. А забелязахте ли ситния шрифт преди числото 70 в предното изречение? Това обаче е една друга тема, в която няма да навлизам, а и съм сигурен, че разсъжденията ми по нея няма да докоснат никого.
Знам, защото цяла седмица опитвах да ги пробутам на приятелката си, която в продължение на седемдневните намаления преди официалния черен петък не спря (нека не използвам израза „да мрънка“) да мрънка за определени артикули на промоция, подобни на които така или иначе присъстват в препълнения ѝ гардероб.
Успях да удържа на натиска ѝ цяла седмица, но щом дойде еманацията на този своего рода празник на българската жена – black friday – а заедно с него и заплатата ми, сякаш цялата шопинг енергия на моята по-лоша половинка се отприщи, синджирът се скъса и без дори да подозирам, отведнъж тя направи така, че през следващия месец да се наложи да живеем в кашон.
В кашона от дрехите, които без да знам бях закупил.
Ще си кажете: „Поне ще има какво да облечеш и няма да мръзнеш…“. Да, това щеше да е така, ако можех да вляза в женски размер XS. По-стряскаща от всичко това обаче беше заканата ѝ, че „А като дойде моята заплата трябва да си купя още и…“ Някъде тук изпаднах в слухова смърт.
Но оставете ме мен, пиша това, за да може моята история да е урок за всички мъже, които са направили дубликат на дебитните си карти на своите жени.
А ако има нещо, което научих от тазгодишния черен петък, това е, че:
Ако имаш заплата на черен петък, я нямаш!
Съжалявам, ако сте чели дотук и сте очаквали някаква кулминация. Такава няма – просто си мрънкам.
Изпращайте ми дрехи, хляб и сирене или ми пишете на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov
