Кали
„Въпрос на гледната точка“.
Чудесна фраза, в пъти предпочитана за употреба при приключването на спор между двама души вместо обиди или, не дай си, Боже, физическа агресия.
Целта? Няма цел, просто никой не харесва позицията на губещ. И да, почти винаги има обидени и наранени. Да се опитаме да сменим гледната точка. Каква е идеята? Просто е. Да не боли и ако не помогне, да не навреди. Дори има голяма вероятност да ни стане по-весело.
Много пъти се обръщаме към другите, използвайки думи, изразяващи преди всичко чувствата ни към хората. Употребата на нарицателни е най-честа между двама души, намиращи се в по-близки отношения. Най-мили, най-забавни, но и най-груби (според ситуацията), се разменят между интимните партньори.
Нарицателните в този случай имат за цел да изразят сладостта или огорчението от връзката и следват логични препратки като: „захарче“; „бонбонче“; „кифличке“, „свиня“, „крава“, „изрод“ и още куп подобни цветущи обръщения.
Сега си представете колко много обичате захар. Наричайки любимия човек „захарче“, би следвало да означава колко много го обичате. Пренесете тази си страст към захарта и всичко, което я съдържа, върху любовните ви отношения.
Но нали избягвате консумацията на захар, от страх да не напълнеете. По същия начин искате да обичате, но ви е страх да не ви наранят.
Да се върнем към захарта. Прекомерната ѝ употреба неизбежно води до напълняване. Респективно, желанието да обсебиш живота на любимия води до отдалечаването на последния като ответна реакция за самосъхранение. Дори и така да е, това не намалява страстта и желанието.
Когато пристрастяването към партньора, като метафората със захарта, доведе до непоправими последствия, каквато е раздялата, започваш да търсиш други възможности. Попадаш на всякакви такива, опаковката на които обещава, че съдържанието под нея няма да ти навреди.
Разопаковаш, вкусваш и... ммм... сладко! Прекалиш ли обаче, сигурно ще ти навреди.
Дилемата е да спреш да обичаш сладко или да спреш да обичаш изобщо. А да внимаваш ли колко си поел? Или може би ще избереш да не е точно „захар“, а някакъв подсладител?
Или ще се откажеш завинаги от това да ти е сладко? Или пък какво? Всъщност решил си да обръщаш внимание само на положителните последствия от консумацията на сладки изкушения и да се забавляваш, виждайки как „захарчето“ се превръща в „свиня“. Въпрос на гледна точка.
Още от Кали:
Никой не ни обеща, че ще е лесно
