Има жени, които буквално са си пропилели половината живот и продължават да го пропиляват. Има жени, които се чувстват болезнено нещастни до мъжете си, но не разполагат с куража да си тръгнат от тях. И колкото и да се оплакват и да си четат хороскопа и да се надяват на внезапно просветление – това няма да им помогне. Понеже проблемът не е в звездите, а в тях самите. В техния съзнателен избор да останат до такива мъже. Избор на границата на мазохизма. И доста отвъд нея.
Тези жени твърдят следното: той няма да се справи без мен, не мога да му го причиня. Нека обърнем тия думи от обратната страна, нека ги прочетем огледално. Ето така: а ти можеш ли да бъдеш пълноценна, докато си с този човек? Редно ли е според теб да причиняваш на себе си тая тиха агония, докато си лягаш до мъж, който отдавна не те привлича. Мъж, който не ти дава вниманието, което заслужаваш? Мъж, който не се сеща да ти подари едно цвете извън празниците? Мъж, който предпочита футбола пред това да те целуне? Мъж, с когото сексът прилича на песен без звук? Мъж, който не знае как да те накара да се почувстваш жена?
Ще стане прекалено тъжно, ако продължа да изреждам, а повярвайте ми – в състояние съм да го направя. На мен самия ми става кофти, докато пиша тия неща. Някои веднага ще креснат: ама това, което твърдиш е ужасно потискащо. На свой ред аз ще попитам: а не е ли вярно? Човекът по природа обича да се заблуждава. Да си внушава, че има време за всичко, че животът му е пред него, че нещата ще се оправят.
Хайде сега да видим – кой ще оправи нещата, ако ние сами не ги оправим? Ако на нас самите не ни пука за собствения ни живот, на кого се очаква да му пука? Ако ние нямаме смелост за промяна, макар да усещаме, че живеем в чудовищна илюзия, кой ще ни помогне? Кой?
Понеже започнах да говоря именно за жените, нека продължим в тази посока. Те – на ръба на отчаянието – си намират любовници, да речем. И тия любовници им дават онова, което им липсва. Обаче след любовния акт, любовникът се облича и си тръгва. И после какво – пак мазохизъм, пак рутина, страх и отвращение...
От страх. Не мога да не завърша така. Повтарям – от страх. От страх от новото. От страх от завоите по пътя. От страх, че ако променим нещо, то няма да бъде по-добро от предишното. А вие, мили дами, как сте толкова убедени, като не сте опитали?
Не ви стиска – окей. Само че ако ще да си махнете часовника от ръката, времето няма да спре да минава. Надявам се да не ми се разсърдите за тази статия, а по-скоро да се замислите. И да промените живота си. Направете го прекрасен. Каквото и да ви струва. Аз ви казвам тия всичките работи, защото ми пука за вас. И толкова.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Депресията – начин на употреба
- За бавното завръщане към нормалността
- За женската интуиция и мъжките грешки
- Плод на космическата обич към един музикант: новото видео на P.I.F - “OPUS 4”
- Брифинги на тревогата
- Докосвайте внимателно душите на жените си
- Нека всеки ден да бъде 8-ми март
- Димо, Люба и истинската любов
