За втория локдаун и куража, който ни е нужен

30.11.2020 11:30

жена семейство Коледа празници подаръци карантина локдаун коронавирус маска маски елха

Е, мили мои, вече е официално! Затворени сме вкъщи до второ нареждане! Тия дни видях и изчетох сериозни изблици на негодувания, но нека ви кажа едно: нямаме избор и този път. Никой не ни пита какво искаме. Освен това този проблем не е само наш. Този проблем е проблем на света. Целият свят се бори с вируса, хора от всички държави боледуват, страдат, умират.

Не само ние сме изолирани. Не само ние сме ощетени. Не само ние се побъркваме. Не само ние не знаем какво става. Добре е да си спомним за това и да си го припомняме редовно. Нещо като сутрешна мантра.

В такива случаи лично аз си казвам, че няма винаги да е така. И си го повтарям наум, докато го повярвам. Ето това ни трябва сега – вяра. Чиста и силна вяра. Дали в Бог. Дали в съдбата. Дали в по-хубавите дни на неясното, неизвестно бъдеще. Дали в самия живот. Човек все някак трябва да се съхрани. Да се живее в страх не е решение. Просто се налага да издържим. До празниците. За да бъдем със семействата си. Отсега си го представям в ума си. Как всичко ще отмине и ще се справим. Заедно. Въпреки жертвите, които ще дадем.

Още от Авторите

Това е мисълта, която най-силно ме тревожи. Мисълта за жертвите и пациентите в болниците. Ако има причинна да си стоим вкъщи, това е за да спомогнем да не рухне здравната система. Нека не забравяме, че нашата не е като тази в Европа. Нямаме тоя ресурс. Затова и се налага да сме затворени. От уважение към лекарите, ако щете. Та те се задъхват. Буквално и преносно. Та те угасват. Малко по малко. Ако ги няма лекарите, какво ще правим? Кой ще ни лекува тогава? Кой ще се погрижи за нас?

Колкото и да не ни се иска да си дадем сметка, фактите са си факти. Този локдаун е необходим и неизбежен. Идва един миг, в който дори бунтуването започва да става излишно. Направо не мога да повярвам, че аз го казвам, но си го мисля. Определено. И ако има други, които мислят като мен, имаме шанс да се измъкнем от всичко това. За никого не е приятно, да. Наистина.

Във вените ни вече тече дезинфектант и лицата ни са се превърнали в предпазни маски и това не ни харесва. Ужасно е, съгласен съм. Нужно е обаче да проявим малко стоицизъм. Докато бурята отмине и коледното чудо се случи. Какво чудо в тая безпътица, ще попитате вие. А аз ще ви отвърна: една добра новина.

Нищо повече.