Свети Валентин? Трифон Зарезан? Защо не и двете? Защо трябва да има спор по тая тема?! Виното сплотява. Любовта е наркотик, от който се нуждаем. Мъртви сме без нея, както и да се опитваме да го скрием. Булевардите са пълни със самотници. Ние сме самотниците. Търсещи утеха някъде в далечното...
Още си спомням първата валентинка, която написах. Бе адресирана към едно момиче от класа ми в училище. Трети клас бях тогава, хаха! Ако знаете какъв трепет беше, какво безгранично детско вълнение бе обзело малката ми и безгрижна душица! Викам си – ето – пиша валентинка за моята любимка! Тя сега ще я прочете и ще се хвърли в прегръдките ми! Тя само мен чака! Хип-хип-ура!
По-късно осъзнах колко съм бил наивен да си мисля така. С всяка следваща жена влизала и излизала от живота ми. Някои оставиха вратите и прозорците отворени, просто не им пукаше, не бяха длъжни да ги затворят, после стана зверско течение и привързаността ми към тях започна да кашля, да киха и да се поболява. Други направо изпочупиха, що можеше да бъде изпочупено, разхвърляха си дрехите сред дрехите ми, обсебиха ме с хаоса на лудостта си и ме погубиха.
Човек започва да познава чувствата след първия погром. Тогава целия пейзаж се прояснява. Спираш да виждаш в розово. Някой те е счупил и няма връщане назад. Остава ти само да се бориш. За следващата обич, за следващия шанс за щастие. Не бива да пропиляваме шансовете за щастие. Миниатюрните моменти от сонатата на битието, които спират дъха ти. Заради тях си струва да продължаваш. И да плачеш. И да рухваш. И да си отиваш. И да се връщаш...
Любовта не е повод за празник. Любовта не е американска измислица през февруари. Любовта не е да купиш на партньорката си ново палто от норка. Също така не е стока. Любов не можеш да си купиш от магазина. Днешният свят е такъв, че има как да си позволиш ласки, дори нежност срещу известна сума пари. На час. Любовта не е това. Тя е всичко и нищо. Тя е първопричината да ни има.
Така е тук – на тая странна планета – раждаш се, за да пораснеш. Порастваш, за да се влюбиш. Влюбваш се, за да се огорчиш. Огорчаваш се. Един, два, три, сто пъти. И именно когато си на път да се откажеш, се появява тя. Жената хикс. Майката на твоите бебета.
Бебетата са първообраза на любовта. Те са нашите отражения. Те са да празнуваш Хелоуин до безкрай, да не ти омръзне да носиш маски и да си гримиран 24/7, ако ще да ненавиждащ американците и традициите им. Бебетата са любовта. Ние сме измислени герои, които се правят на важни. Уж ние ги създаваме, а те създават нас. Какъв парадокс!
Честит Свети Валентин на любителите на виното, които са влюбени.
Честит Трифон Зарезан на тия, които се влюбват точно в тази секунда.
Няма да ви се размине.
О, не – няма.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- Животът не струва 5 стотинки, ако няма кой да те обича
- За да влезеш под чаршафите на една жена, първо трябва да влезеш в ума ѝ
- Къде ти е бил акълът, приятелю, когато си казвал онова заветно „Да“ в църквата?
