Защо сме щастливи? Защо сме нещастни? Възможно ли е отговорът на тези два въпроса да бъде един и същ? Замислих се сериозно над това и почти веднага си отговорих – естествено, че отговорът един и същ. Защо? Защото и щастието и нещастието зависят от едно и също нещо. От изборът, който правиш. Ако искаш да си нещастен – ще бъдеш и сред най-радостната реалност. Ако искаш да си щастлив – ще бъдеш, дори и тогава когато ти се плаче. Защото ще знаеш, че плачът е освобождение. При това велико освобождение.
Как така всичко зависи от избора? Ами много просто – дори нагласата ни действителността е избор – дали ще виждаме света в розово, в черно, в сиво или пък в истинските му, натурални цветове. Ще го оцветяваме ли допълнително или ще го харесваме такъв какъвто е, няма да ни се налага да се оплакваме, да мрънкаме, да страдаме, да съжаляваме, да се вайкаме, да негодуваме. Защото просто ще сме наясно с избора си. Този, който съвсем сами сме направили. Как да посрещаме утрото – с усмивка или без? С желание за живот или без? Има огромна разлика и тя е толкова съществена, колкото едва ли бихте могли да си представите.
Каква е разликата? В цялостната настройка, която душата спуска към тялото. Никога не е обратното, да знаете. Винаги чувствата ни са определящи. С негативни емоции не можем д стигнем до позитивни преживявания. С прекален позитивизъм, не можем да сме реалисти.
Може би истината е някъде по средата.
В умението да виждаме нещата такова, каквито са. Без да се налага да ги изкривяваме, за да продължим по пътя. Защо обаче всичко, което ни се случва е толкова тясно свързано с изборите? Ще се опитам да дам прост пример. Ако от 15 години си женен или омъжена за човек, с когото не си удовлетворена, той не е виновен.
Мълчанието ти не помага.
Няма да станеш щастлив от само себе си, ако не сториш нужното – да направиш друг избор и да вземеш друго решение в името на щастието си. Ето затова са важни изборите ти. Няма оправдание за изборите ти, защото те са само твои.
Прави ги внимателно, влагай душа в тях, защото иначе ще си тъжен. Дори и да не вдигаш шум с тъгата си – тя е факт във вселената. Нека правим такива избори, които ни карат да плачем само от щастие. Останалото никак не си заслужава.
