Винаги асоциираме напредналата възраст с натрупана мъдрост – и с основание. Припомняме си с преклонение и радост съветите от бабите и дядовците ни, ядосваме се сами на себе си, когато се улаяваме, че не ги следваме, и се стараем подобни случаи да са колкото е възможно по-малко на брой. Същото отношение следва да имаме и към автора на книгата, която ще ви препоръчам в този текст.
Тя се казва „Трябваше да взривим проклетите врати“ и е автобиографията на легендарния сър Майкъл Кейн.
Той е сред най-великите актьори за всички времена, бидейки един от единствените двама изпълнители в историята на киното, наред с Джак Никълсън, номинирани за „Оскар“ в пет различни десетилетия. Сред най-популярните филми с негово участие са „Хана и нейните сестри“, „Правилата на дома“, „Зулу“, „Алфи“, „Хванете Картър“, „Трилогията за Черния рицар“ и много други.
Историята на неговия живот и кариера е безкрайно интригуваща, но дори най-прекрасният сюжет на света не би представлявал нещо особено, ако не е разказан от правилния човек и по правилния начин. За щастие, сър Майкъл очевидно е роден разказвач. Страхотните му актьорски представяния бяха достатъчно красноречива индикация, но сега това умение се манифестира и в писането на автобиографията му.
Повествованието е сравнително линейно и следва живота на автора, но това не пречи на сър Майкъл да прави лирически отклонения, в които да разсъждава в по-общи линии върху изписаното. Ала дори когато прави това, актьорът в нито един момент не изневерява на ясния си, точен стил. Изреченията му са кратки, целенасочени. А разказите му са повече от разнообразни.
Тайни от кухнята на киното, съвети за начинаещи актьори, разкази зад кулисите на театъра или от ресторантите на Холивуд, пълни със звезди, пътувания назад във времето до окопите на Корейската война или до опашките в Лондон за социални помощи – в книгата на големия актьор има всичко. Дори незапознатите с неговата кариера трудно ще устоят на чара и на интригата в неговите истории.
Сър Майкъл говори в книгата си за детството си, което отказва да категоризира като „трудно“, въпреки материалните лишения, които преживява семейството му от лондонската работническа класа, и за младостта си, прекарана в търсения на професионално призвание и по бойните полета, бидейки мобилизиран в армията. Бързо става ясно, че авторът не е капризен холивудски типаж, роден със сребърна лъжичка в устата или повит в коприна.
От думите му човек може да си направи изводи за далеч по-строгите линии на класово разделение, което е съществувало в Обединеното кралство преди 60-те години на миналия век. Именно в това знаково десетилетие Кейн и неговите връстници „взривяват проклетите врати“ и създават ново поколение творци, произлезли от работническата класа и чужди на позата и снобизма.
Сред имената, които сър Майкъл споменава редом със своето, са Шон Конъри, Роджър Мур и Харолд Пинтър, наред с много други, все гиганти от своите професии с безкрайно скромен произход, мъчещи се да пробият в сфера, която има твърде избирателна пропускливост, насочена най-вече към възпитаниците на престижните учебни заведения в страната. Живописните разкази на автора ни пренасят в пъбовете, в които са се събирали, и на опашките, на които са чакали.
Поколението на Кейн се намира и по средата на процеса на метаморфоза на представата за филмова звезда от класици от така наречената „Златна ера на Холивуд“ като Кари Грант и Хъмфри Богарт към нови изпълнители, странящи от светлината на прожекторите, като Ал Пачино и Робърт Де Ниро. Затова и наблюденията на големия актьор върху прогреса на седмото изкуство през изминалите седем десетилетия е и истинско богатство за всеки киноман.
В книгата си сър Майкъл споделя впечатления от работата си с именити режисьори като Джон Хюстън, Уди Алън и Кристофър Нолан, разказва забавни случки с участието на икони като Джон Уейн и Джак Никълсън и споделя коя е била единствената знаменитост, с която така и не е успял да се запознае. Забавна случка е запознанството му с легендарния лорд Лорънс Оливие, основателя на Кралския национален театър на Великобритания.
Младият сър Майкъл прекарва вечерта преди първата си среща с Оливие в чудене как точно да се обърне към него, не изключвайки дори феодалното „милорд“. В крайна сметка по-старшият актьор първи се обръща към своя екранен партньор в „Детектив“ от 1972 година и му обяснява, че от момента, в който си стиснат ръцете, той се превръща просто в „Лари“.
Самият сър Майкъл практикува подобен тип отношение към по-младите актьори в наши дни, бидейки максимално неформален и любезен към всички около себе си. Съветите му в книгата към начинаещи актьори – да бъдат подготвени, да присъстват в момента, да разделят семейния от професионалния си живот – далеч надхвърлят границите на света на киното и театъра. Те са лесно приложими за всеки един от нас.
И при все целият звезден блясък, с който са заредени разказите в книгата, при все социалните наблюдения и професионалните съвети, мотивът, който сър Майкъл налага най-упорито в хода на повествованието си, е този за важността на семейството. В края на краищата дори един легендарен актьор на 85 години, спечелил две награди „Оскар“ и номиниран в пет различни десетилетия, не би могъл да ни даде по-добър съвет от този да ценим и обичаме близките си хора. Бабите и дядовците също биха се съгласили, нали?
Прочетете още от Георги Петров:
- За обичта на един баща към покойната му дъщеря...
- Edna истинска звезда на 38: Емили Блънт, най-талантливата актриса на своето поколение
- Мария Бакалова и наградите „Златен глобус“ – повод за гордост ли е номинацията на българката?
- Изгревът на Педро Паскал – най-популярният латино актьор в света в момента
- Edna филмова икона на 57: За големия Никълъс Кейдж и подценения му талант
- Кралете на киното, които изпратихме през 2020 година
