Трети март е денят, в който би трябвало да си спомняме с умиление за всичко, което е наше. Родно. Би трябвало да имаме памет за него. Би трябвало да почитаме своето. Все повече ми се струва, че това не се случва. Напротив – наблюдава се едно отричане на българското. Наблюдават се опити българското да бъде поставено на втори, трети, десети план. Лично аз нямам обяснение защо е така. Може би и не желая да си го обяснявам.
Убеден съм в едно – всеки българин трябва да има памет. За историята ни. За това кои сме ние като нация. За онова, което сме били. За миналото. Славното. За героите ни. За победите ни. За стоицизма ни. За непримиримостта ни. За устояването ни дори в ужаса на петте века османско робство. За силата ни. Казвам „ни“, защото тая сила е внедрена в самата ни кръв. В гените ни. В човешкия ни код.
И ако някой иска да промени този код, както се променя пин кода на сим карта - няма да му се получи. Целият този стремеж към следване на едни или други ценности, само не и на българските, за мен е една абсолютна измислица. Искаме да сме европейци. Искаме да сме американци. Искаме да сме какви ли не. А искаме ли да сме българи?
Така зададен, въпросът ми вероятно звучи плашещо директно. Но точно така трябва да се зададе, за да осъзнаем какво се случва. Имам чувството, че сме изпаднали в някаква амок. Народът ни вече не знае в какво да вярва и да вярва ли изобщо. Цялата медийна пропаганда крещи, че няма Бог, а той е тук през цялото време. Седнал е на един облак и ни гледа отвисоко. Но вече плаче и вече не се смее. Изражението му е от камък. Достатъчно дълго е ставал свидетел на всичкото. Достатъчно.
Така де – сред вас може да има и атеисти. Това е ваше право и никой не може да ви внушава обратното. Защото това е изборът, който сте направили. Ще ви посоча обаче едно земно проявление на божественото, в което със сигурност си струва да се вярва. Свободата! Тя е свещена и не бива да бъде приемана за даденост. Никоя свобода не е даденост. Нито индивидуалната, нито колективната. И двете взаимно зависят една от друга.
Без свобода самите ние ставаме безсмислени. Затова, ако си струва да празнуваме нещо на днешния ден - то е собствената ни свобода. Нея няма кой да ни я даде и няма кой да ни я вземе.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
- За разбитите сърца
- Петльовден - денят на истинския мъж! Но какво е да си истински мъж?
- За любовта няма дата
- Сашко от Перник – новият символ на обединението
- Мъж се уважава, жена се обожава
