Интернет е имал две напълно разнолики страни почти от самото си създаване. Началната концепция за онлайн пространството предполага то да е свободна информационна супермагистрала, но в наши дни социалните мрежи са изместили фокуса почти изцяло върху комуникацията между хората и респективно техните реакции, мнения и взаимодействия помежду им.
А с това Интернет в наши дни се е превърнал и в арена на изразяване на личностни комплекси повече, отколкото каквото и да е друго. Тук някъде може да започне статия за това как хората изопачават собствените си ежедневия посредством соцалните мрежи и как на свой ред се депресират и комплексират от убедително изиграния фалш от страна на познатите си.
Но колкото и да ми се иска да напиша такава статия, все пак ще се въздържа. Просто бих обидил твърде много хора, с които бих искал да запазя добрите си взаимоотношения, хора, които са предостатъчно интелигентни и мили по природа, и въпреки това падат в капаните на несигурното си подсъзнание. Ала нищо няма да ме спре да разгледам това в колко токсично пространство са се превърнали социалните мрежи и Интернет от гледната точка на автор на статии за кино.
Едва ли има по-добър пример за това от обявяването на встъпването на нови актьори в легендарни роли. Фикционални персонажи като Батман, Хан Соло, капитан Кърк и прочие други са идолизирани от по няколко поколения зрители, читатели и консуматори на попкултурата като цяло. Това ги прави и сред най-привлекателните интелектуални собствености на планетата.
Но в наши дни, благодарение на социалните мрежи и повсеместното избиване на комплекси онлайн, тези огромни фенски маси по-скоро са си изградили репутация на гневни, безумни тълпи, готови да стигнат във възприятието си на определени новини от „Осанна!“ до „Разпни го!“ в рамките на секунди. Страстта на хората, която следва да играе и в действителност играе ролята на обединяващ фактор на събития като Comic Con и редица други, се е изродила в нещо ужасно различно.
Това е собственическото отношение от страна на феновете към любимите им попкултурни феномени, усещането, че те им принадлежат и че развитието им се диктува неизменно и задължително от тях. Идиотските петиции в Интернет за презаснемане на целия осми сезон на „Игра на тронове“, за отстраняване на определен актьор от дадена роля или за перманентното му пенсиониране са манифестация именно на това високомерно, собственическо отношение.
Най-пресният и ефикасен пример за това е скорошната новина за това, че ролята на Батман ще се поеме от небезизвестния Робърт Патинсън. 33-годишният британски актьор, разбира се, е най-известен с участията си във филмите от поредицата „Здрач“ в главната роля на вампира Едуард Кълън.
Вълната от гняв, жлъч и вулгарност при обявяването на кастинга бе огромна и почти изцяло свързана с работата на Патинсън по „Здрач“. Но на този етап дори не бе изненадваща. Подобни преувеличени реакции отдавна са се превърнали в обичайната норма в токсичното пространство, в което се е превърнал Интернет.
Не по-различна беше реакцията преди шест години, когато стана ясно, че ролята на Черния рицар ще се играе от Бен Афлек. Огромен брой хора изцяло пренебрегнаха факта, че амплоато се поема от двукратен носител на наградата „Оскар“, който е съвършено реално изображение на комиксовия герой така, както винаги е бил изобразяван в оригинал. Какво тук значат някакви си факти...
Вместо това голяма част от масите решиха да се фокусират върху неуспешните роли на Афлек от миналото десетилетие, върху проблемната му връзка с Дженифър Лопес, върху медийния му имидж и върху какво ли още не, само и само за да останат негативни. Дали това бе изблик на лични комплекси, или пък на недоволство от това, че ролята не е получил техният личен фаворит, вероятно никога няма да разберем.
От гледна точка на настоящето няма и голямо значение. Афлек се утвърди като най-автентичния екранен Батман във филмовата история на персонажа и спечели одобрението на феновете с безупречното си представяне в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Комбинация от лични проблеми и катастрофалния неуспех на „Лигата на справедливостта“ доведоха до оттеглянето му от ролята след едва две появи в легендарното амплоа.
Сега, шест години по-късно, човек може да си помисли, че Интернет ще се е поучил по някакъв начин, но не би. Робърт Патинсън на практика не е имал слаба роля от участията си в „Здрач“ насам и се е трансформирал физически с почти всяко свое следващо превъплъщение. Актьорът е търсил и е намирал художествени предизвикателства в редица независими продукции, далеч от светлината на прожекторите и от пошлия комерсиализъм.
По всичко личи, че и сега Патинсън се завръща на голямата сцена не заради плитки финансови амбиции, а за да играе най-многопластовият, сложен и комплексен супергерой в историята на попкултурата. На 33-годишна възраст, с изваяна фигура, тъмни очи и подчертан мрачен чар, актьорът е сякаш създаден, за да играе по-млад Брус Уейн. Но в очите на обезумелите маси това явно бледнее пред факта, че е станал известен преди десетина години с ролята на блещукащ вампир.
Патинсън дори нееднократно е изказвал неприязънта си към поредицата „Здрач“ и учудването си от това, че е такъв масов хит. В клипа отдолу можете да чуете сами думите му, някои от които са изказани с полушеговит тон, а други – напълно сериозно. Но това не пречи на редица хора да го разглеждат като символ на абсурдната поредица и на смехотворните сценарии на филмите от нея.
Със способен режисьор като Мат Рийвс и с предостатъчно дадено време за написване на качествен сценарий, Патинсън по всяка вероятност ще пожъне огромен успех в ролята на Батман, но за това ще трябва да почакаме. Нещо, на което ставаме свидетели в момента, е как Уил Смит излиза от подобна ситуация с успеха на игралния си филм „Аладин“.
Уил Смит и Гай Ричи съчетават музика, кино и магия в „Аладин“
Новината за това, че Смит ще играя Джина / Духа от лампата в игралната адаптация на класическата анимация на „Дисни“, също бе посрещната на нож от масите в Интернет. Обвиненията бяха във връзка с това, че никой не може да замести великия Робин Уилямс в амплоато на Духа и че мотивите зад направата на проекта са изцяло комерсиални.
Първите кадри със Смит в ролята не помогнаха никак за промяната на това възприятие. Първият трейлър за филма показа суперзвездата в напълно човешки вид, което провокира оплаквания, че всъщност трябва да е митично същество от син пушек, а вторият рекламен клип бе разкритикуван за това, че ефектите по превръщането на Смит в синия Дух изглеждат ужасно.
Очевидно всички тези псевдоекспертни оценки и токсична словесна омраза имат толкова тежест, колкото и кимването на един кон, да речем, тъй като „Аладин“ в момента е на път да пресече границата от половин милиард долара с приходите си и дори критическите отзиви са преобладаващо положителни. Конкретно Уил Смит се радва на специални похвали за експресивното си представяне в ролята на Духа и за това, че ефективно прави ролята своя.
Каква е поуката от тези вече над 1100 изписани думи? Поуката е, че филмите за Батман и Аладин, поредиците „Междузвездни войни“ и „Стар Трек“, както и сериали като „Изгубени“ и „Игра на тронове“, са художествени произведения, а не лична собственост на своите фенове. Поуката е, че има стократно по-конструктивни начини човек да изразява мнението си от това да обижда и остроумничи безпредметно, или пък да стартира безсмислени петиции.
Поуката е, че би било прекрасно да се върнем към времената, в които мненията бяха базирани на фактологични аргументи, а не на слепи чувства, и бяха изказвани именно по този начин, а не с анимацийки и язвителни колажчета. Не смятам, че това би премахнало споровете онлайн, дори напротив – а не е и това целта.
Целта е всички тези попкултурни феномени да спрат да бъдат използвани за разпространяване на омраза и на словесна отрова, а емоциите, с които се дискутират, да са такива, каквито изначално и принципно провокират, а и най-често проповядват – позитивизъм, страст и любов.
